Робърт Лъдлъм: Господството на Борн

— Абсолютно.

— Както искате, генерале. — Зачек въздъхна и остави чашата. — При нас постъпиха сведения…

— Нас?

— В СВР, щом предпочитате. — Той помръдна пръсти. — Така или иначе, привлякохте вниманието на службата ни.

— В какъв смисъл?

Зачек сложи ръце зад гърба си. Изглеждаше като кадет на парад.

— Знаете ли, генерале, завиждам ви.

Карпов реши да не го прекъсва. Искаше му се този мистериозен разговор да приключи час по-скоро.

— Вие сте от старата школа, издигнали сте се по трудния начин, борили сте се за всяко повишение, оставили сте зад себе си върволица от труповете на по-слабите от вас. — Зачек посочи с пръст към себе си. — Докато на мен ми беше сравнително лесно. Понякога ми се струва, че мога доста да се поуча от човек като вас.

Той изчака отговора на Карпов, но тъй като такъв не последва, продължи:

— Как мислите, генерале, искате ли да ми станете учител?

— Вие сте като младите технократчета, които си играят на видеоигри и си въобразяват, че това може да им замени истинските преживявания на бойното поле.

— Имам доста по-важни занимания от видеоигрите.

— Не е зле човек да е запознат с постиженията на конкуренцията. — Борис махна с ръка. — Нека да минем към въпроса. Не разполагам с много време.

Зачек кимна в съгласие.

— Просто искаме да сме сигурни, че споразумението ни с предшественика ви ще важи и при вас.

— Какво споразумение?

— Божичко, нима Черкезов се е измъкнал, без да ви каже?

— Не ми е известно за никакво споразумение. Ако сте ме проучили добре, знаете, че не сключвам сделки. — Той тръгна към вратата — разговорът за него беше приключил.

— Мислех, че в този случай — без да повишава глас, каза Зачек — ще направите изключение.

Карпов преброи до десет и се извърна.

— Знаете ли, този разговор ме уморява.

— Съжалявам — отвърна Зачек, въпреки че не му личеше да е така. — Сделката, генерале. Става въпрос за пари — можем да се уговорим за месечните суми — и за сведения. Искаме да знаем това, което знаете и вие.

— Това не е сделка, а изнудване.

— Можем да спорим цял ден, генерале, но както сам споменахте, самолетът ви чака. — В гласа му се появи твърда нотка. — Сключваме сделката както с вашия предшественик и вие и колегите ви може да обикаляте колкото искате света, без да се съобразявате с устава на ФСБ-2.

— Уставът ни е подписан от Виктор Черкезов. — Карпов завъртя дръжката на вратата.

— Повярвайте ми, не ви лъжа, когато ви казвам, че можем да превърнем живота ви в ад, генерале.

Борис отвори вратата и излезе навън.

Прелетяха хиляда километра над равната, еднообразна, суха пустош и кацнаха на летището в Уралск, Западен Казахстан.

Виктор Делягович Черкезов го чакаше, облегнат на прашната военна кола, и пушеше черна турска цигара. Беше висок, с гъста къдрава коса, посивяла по слепоочията. Очите му — непроницаеми и черни като кафе — бяха видели твърде много жестокости, извършени по негова заповед, в доста от които беше участвал и самият той.

Карпов тръгна насреща му. Сърцето му биеше учестено — когато сключваха сделката, му беше дадено да разбере, че получава ключовете от ФСБ-2 срещу извършването на услуги, които ще му бъдат възлагани от време на време. Не си направи труда да попита от какво естество — все едно, Черкезов нямаше да му каже. И ето че първата призовка беше пристигнала и бе настъпил часът за отплата. За отказ не можеше да става и дума.

— Изглеждаш добре — каза Черкезов. — Съсипването на чужди съдби очевидно не ти се отразява зле.

— И на теб, като гледам, новият живот не ти се отразява зле — накриво му се усмихна Карпов.

— Обичам властта. — Черкезов хвърли неугасената цигара върху грапавата асфалтова настилка. — И двамата я обичаме.

— Къде отиде, след като ни напусна?

— Никъде. В Мюнхен — усмихна се Черкезов.

— То е все същото — съгласи се Карпов. — Никак не си падам по този град.

Събеседникът му изтръска нова цигара от пакета и я запали.

— Познавам те, Борис Илич. Нещо ти тежи на ума.

— СВР — отвърна Карпов. Случката на летището не му беше дала мира по време на целия полет. — Искам да поговорим за сделката, която си сключил.

— Каква сделка? — примигна неразбиращо Черкезов.

Изведнъж всичко му стана ясно. Зачек блъфираше. Сигурно е разчитал на факта, че Борис заема поста само от един месец. Карпов разказа на началника си за неприятния разговор, без да изпуска нито една подробност — от появата на Зачек до последните думи, които си бяха разменили на излизане от стаичката.