Робърт Лъдлъм - Господството на Борн

Черкезов го изслуша внимателно.

— Иска ми се да кажа, че съм изненадан, но няма да е истина.

— Познаваш ли Зачек? В този човек има нещо много подлизурско.

— Всички лакеи са такива. Зачек изпълнява заповедите на Берия. От него трябва да се пазиш, а не от Зачек.

Константин Л. Берия беше настоящият директор на СВР и съвсем като печално известния си предшественик имаше славата на жесток, параноичен и много хитър апаратчик. И двамата внушаваха едно и също чувство на страх и отвращение.

— Берия гледа да стои далеч от мен — продължи Черкезов.

— Изпратил е Зачек на проучвателна мисия, за да провери дали може да те завербува.

— Майната му на Берия.

— Внимавай, приятелю — присви очи началникът му. — С този човек трябва да имаш очи и на гърба.

— Ще го имам предвид.

— Ако отношенията се влошат, свържи се с мен — кимна му отсечено Черкезов. Той отвори и затвори капачето на запалката си. Щракането й прозвуча като пращенето на суха трева. — А сега да се върнем на нашия въпрос. Имам задача за теб.

Карпов се опита да разбере по изражението му какво щеше да последва, но не успя. Лицето на Черкезов както винаги беше като заключен сейф. Заобикаляха ги само военните самолети, бдителни и зорки, сякаш застанали на стража. С изключение на няколко механици, които от време на време се появяваха край машините, никой не ги обезпокояваше.

Черкезов махна парченце тютюн, залепнало за устната му, и го разтри между пръстите си.

— Искам да убиеш един човек.

Карпов изпусна въздуха от дробовете си. Даже не беше забелязал, че е затаил дъх. Това ли било? Заля го вълна от облекчение.

— Дай ми данните и ще го имаш — кимна той.

— Незабавно.

— Разбира се. Веднага — кимна отново Карпов. Той дръпна от цигарата, присвивайки едното си око. — Носиш, предполагам, снимка на жертвата.

Черкезов се усмихна самодоволно, извади снимката от джобчето на сакото си и му я подаде. А после внимателно проследи реакцията на внезапно пребледнелия Карпов и му се усмихна разбиращо.

— Нямаш избор. Никакъв. — Той наклони въпросително глава. — Какво? Да не би цената на успеха да ти се видя твърде висока?

Карпов се опита да му отвърне нещо, но Черкезов сякаш го беше стиснал за гърлото.

— Така си и мислех — с широка усмивка заключи началникът му.

Джейсън Борн се събуди в хотела си в покрайнините на колумбийската джунгла, но не отвори очи в мрака. За момент остана неподвижен на тънкия неудобен дюшек, все още оплетен в странната примка на съня си. Беше сънувал, че се намира в къща с много стаи и коридори, които водеха към непрогледна тъмнина. Също като собственото му минало. Къщата се подпали и се изпълни с дим. Не беше сам в нея. Имаше и някой друг, който се промъкваше безшумно като лисица из стаите и все повече се доближаваше до него с намерението да го убие под прикритието на гъстия задушаващ мрак.

Не разбра в кой точно момент сънят премина в реалност. Събуди се от миризмата на дим. Облакът го обгръщаше отвсякъде и сънят отново оживя в съзнанието му. Тръгна към вратата, но се спря.

Някой го чакаше от другата страна. С оръжие в ръка. И намерението да го убие.

Борн се върна назад и грабна един очукан, паянтов стол. Отвори вратата и го хвърли през нея. И без да изчака залпът от изстрели да стихне, се втурна навън.

Удари с все сила китката на стрелеца. Чу се пращене на кост и оръжието провисна в ръката на нападателя му, но един ритник в хълбока го залепи за отсрещната страна. След като се посъвзе, мъжът отново налетя срещу него като призрак в мрака, хванал пистолета със здравата си ръка, замахна с дръжката му и го халоса отстрани по главата.

Ударът го събори на земята и Борн предпочете да си остане там. Димът се сгъстяваше, а нажежените пламъци припълзяваха все по-близо. Долу, на пода, въздухът беше по-чист и това му даваше предимство, за което другият още не се беше досетил. Нападателят замахна да го ритне, но Борн бързо хвана стъпалото му и го изви рязко. Глезенът на мъжа изпука и той извика от болка. Застанал на колене, Борн го удари силно в бъбреците и докато тялото му се свличаше, хвана стрелеца за скалпа и заби коляно в лицето му.

Коридорът беше пълен с пушек. Пламъците стигаха до стълбите и всеки момент етажът щеше да се превърне в огнен ад. Борн взе оръжието на нападателя и се върна на бегом в стаята си. Засили се, покри лицето си с ръце и скочи през прозореца сред дъжд от стъклени отломки и трески.

Долу отново го чакаха. Трима мъже го посрещнаха на земята, докато падаше от втория етаж сред парчетата стъкло. Удари единия и пистолетът му остави кървава ивица по бузата на мъжа. После заби юмрука си в корема на втория мъж и той се преви на две. И в този момент усети как в тила му се забива дулото на пистолет.