Робърт Лъдлъм - Господството на Борн

— Разбира се, че се гордея — отвърна Борис. — Просто… — Той не довърши изречението си.

— Просто какво? — Иван се надигна в креслото. — Какво ти тежи, приятелю? Хайде, хайде, не ни е за първи път да си споделяме.

Борис си пое въздух и отпи от огнената водка.

— Проблемът е, че след всичките тези години се озовах хванат в капан и не знам дали ще успея да се измъкна.

— Винаги има изход, друже — с пренебрежение каза Волкин. — Давай нататък.

Докато Борис му описваше сделката, която беше сключил с шефа си, и какво беше поискал от него Черкезов, очите на Волкин заблестяха като на диво животно, отразявайки събуденото му любопитство и вроденото коварство. Когато Карпов приключи с разказа си, той се облегна отново назад и кръстоса крака.

— Според мен, Борис, този капан съществува само в твоето въображение. Проблемът не е там, а във взаимоотношенията ви с този Борн. Срещал съм го няколко пъти. Всъщност даже съм му помагал. Но той е американец. А освен това и шпионин. Как да му имаш доверие?

— Той ми спаси живота.

— А, ето че стигнахме до сърцевината на проблема — мъдро кимна Волкин. — Който опира до това, че ти си сантиментален по душа, Борис. Мислиш за този Борн като за приятел, а той може да е, но може и да не е, само че ти си готов да захвърлиш всичко, към което си се стремил през последните тридесет години, за да му спасяваш кожата. — Волкин се потупа замислено по носа. — А ако приемем, че това не е капан, а изпитание на волята, решителността и целеустремеността ти? Всички големи начинания изискват жертви. Всъщност точно това ги отличава от обикновените дела на простосмъртните люде и ги прави достижими само за онези малцина, които са в състояние да принесат тези жертви. — Той се наведе напред. — Ти си един от тях, Борис.

Възцари се мълчание. Позлатеният часовник отброяваше минутите като сърце, изтръгнато от гърдите на жертвата. Погледът на Борис попадна върху старинната сабя от царско време, която беше подарил на Волкин преди много години. Беше в отлично състояние, а стоманата й грееше, добре смазана и лъсната, на светлината от лампата.

— Кажи ми, Иван Иванович, а ако Черкезов ми беше заповядал да убия теб?

Очите на Волкин светнаха почти като котешки, мистериозни и непроницаеми.

— Изпитанието си е изпитание, приятелю. Жертвата си е жертва. Смятам, че добре ме разбираш.

Квартал „Дефанс“ се издигаше като постмодернистичен чужденец в западните покрайнини на Париж. И все пак да се изнесе бизнес центърът на града тук, вместо да се загрозява красивата архитектура на Париж с модерни сгради, беше по-доброто решение. „Плас дьо л’Ирис“, по средата на който се издигаше бляскавата стъклена фасада на банка „Ил дьо Франс“, преминаваше като аорта през сърцето на „Дефанс“. На горния й етаж, от двете страни на полирана мраморна маса, се бяха разположили петнадесет мъже. Всички носеха елегантни костюми, шити по поръчка, бели ризи и вратовръзки в консервативни тонове, даже мюсюлманите. Такива бяха правилата на „Северий Домна“, както и носенето на златния пръстен на безименния пръст на дясната ръка. Това беше може би единствената организация в света, където последователите на двете основни мюсюлмански направления, сунитите и шиитите, съществуваха мирно рамо до рамо и си помагаха, когато се налагаше.

Шестнадесетият мъж заемаше председателското място. Имаше тънки устни, орлов нос, пронизващи сини очи и бронзова кожа. От лявата му страна, малко зад него, с отворени бележници в скута седеше единствената жена в стаята. Тя беше по-млада от останалите или поне така изглеждаше, с дълга червена коса, снежнобяла кожа и прозрачно сини, раздалечени очи. От време на време мъжът протягаше ръка и тя му връчваше някой лист хартия с професионалния жест на медицинска сестра, подаваща на хирурга скалпел. Той я наричаше Скара, а тя се обръщаше към него с учтивото „сър“.

Когато председателстващият прочете разпечатания документ, всички в стаята го изслушаха внимателно, с изключение на Скара, която помнеше наизуст всеки лист хартия, тъй като бележниците й съдържаха толкова поверителна информация, че беше немислимо да я прехвърли на друг носител.

Залата, изградена от бетон и стъкло, имаше вградена електронна система за заглушаване, способна да се справи и с най-съвременните средства за подслушване.

Шефовете на директорати в „Северий Домна“ се бяха събрали от четирите краища на света — от Шанхай, Токио, Берлин, Пекин, Сана 5 5 Столицата на Йемен — Бел.прев. , Лондон, Вашингтон, Ню Йорк, Рияд, Богота, Москва, Ню Делхи, Лагос, Париж и Техеран.