Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Ако тази мюсюлманска терористична група, която се казва Черният легион, улови дори намек, че сме подслушали разговорите й, ще се провалим още преди да сме почнали да действаме.

— Можех да ви уволня.

— И да изгубите безценния ми опит? — Сорая поклати глава. — Не вярвам.

— Е, какво имаме? — сопна се Кендъл.

— Задънена улица. — Лавал прокара ръка през челото си. — Мислите ли, че ще е възможно да видя информацията на „Тифон“? — беше сменил тона с помирителен. — Дали вярвате или не, ние не сме империя на злото. Всъщност може да се окаже, че ще успеем да помогнем с нещо.

Сорая помисли.

— Смятам, че може да се уреди.

— Отлично.

— Ще трябва да е „само за прочит“.

Лавал веднага се съгласи.

— И в контролирана, силно ограничена среда — добави Сорая, като използваше предимството си. — Офисите на „Тифон“ в ЦРУ са идеално място.

Лавал разпери ръце.

— Защо не тук?

Сорая се усмихна.

— Не съм съгласна.

— При сегашния климат смятам, че разбирате нежеланието ми да се срещаме там.

— Разбирам какво имате предвид. — Сорая помисли малко. — Ако наистина донеса информацията тук, ще трябва да взема някого с мен.

Лавал енергично кимна.

— Разбира се. Както на вас ви е удобно. — Той изглеждаше далеч по-доволен от Кендъл, който гледаше Сорая така, сякаш беше се сблъскал с нея на бойното поле.

— Честно казано — отвърна Сорая, — нищо от това, което виждам тук, не ме успокоява. — Тя пак огледа стаята.

— Сградата се претърсва за електронни бръмбари по три пъти на ден — отбеляза Лавал. — Освен това имаме най-съвършените системи за наблюдение, в основата си компютризирана мониторна система, която следи през две хиляди видеокамери с близък обсег, инсталирани из съоръженията и наземните части, и ги сравнява от секунда на секунда за всякакви аномалии. Софтуерът АМОИП сравнява всякакви аномалии спрямо база данни с повече от един милион изображения и взима решения в реално време за наносекунди. Например птица в полет ще бъде игнорирана, но не и бягаща фигура. Повярвайте ми, излишно е да се безпокоите.

— Точно сега единственото нещо, за което се безпокоя — каза Сорая, — сте вие, господин Лавал.

— Разбирам напълно. — Лавал допи уискито си. — Затова е цялото упражнение, директоре. За да изградим доверие помежду си. Как иначе ще работим заедно?

Генерал Кендъл изпрати Сорая с един от своите шофьори. Тя поиска да я остави там, където се беше уговорила за срещата Кендъл, преди някогашния Национален исторически восъчен музей на „И Стрийт“. Изчака, докато движението погълне черния Форд, после се обърна и измина целия път покрай сградата с нормална крачка. В края на обиколката си, когато вече беше сигурна, че никой не я следи — нито от АНС, нито друг, изпрати трибуквено съобщение по мобилния си телефон. Две минути по-късно се появи млад мъж с мотоциклет. Носеше дънки, черно кожено яке и лъскава черна каска със спуснато пред лицето затъмнено стъкло. Той забави и спря само колкото тя да се качи зад него. Подаде й каска, изчака Сорая да я сложи и забръмча надолу по улицата.

— Имам няколко връзки в АМОИП — каза Дерон. АМОИП беше съкращение на Агенцията по модерни отбранителни изследователски проекти, клон на Министерството на отбраната. — Имам работни познания за архитектурата на софтуера в сърцето на наблюдателната система на АНС. — Той сви рамене. — Това е един от начините да се поддържам във форма.

— Трябва да намерим начин да я заобиколим или да я пробием — каза Тайрон.

Той още не беше свалил черното кожено яке. Черната му каска беше на една маса до каската, която беше дал на Сорая за скоростната екскурзия до домашната лаборатория на Дерон. Сорая се беше запознала и с Дерон, и с Тайрон, когато Борн я доведе в тази с нищо незабележима маслиненозелена къща малко след Североизточна седма улица.

— Вие се шегувате, нали? — Дерон, висок, слаб, хубав мъж, със светлокакаова кожа, погледна от единия към другия. — Кажете, че се шегувате.

— Ако се шегувахме, нямаше да сме тук. — Сорая потри слепоочието си, докато се опитваше да се справи със силното главоболие, което я връхлетя след кошмарната среща с Лавал и Кендъл.

— Това просто е невъзможно. — Дерон опря ръце на бедрата си. — Този софтуер е произведение на изкуството. И две хиляди камери с близък обхват! Абсурд.

Те седяха на брезентови столове в лабораторията му — стая на два етажа, пълна с всякакъв вид монитори, клавиатури и електронни системи, чиито функции бяха известни само на Дерон. На стената висяха няколко картини — всичките шедьоври на Тициан, Сьора, Рембранд, Ван Гог. „Водни лилии, зелено отражение, лява страна“ беше любимата на Сорая. Първия път, когато дойде тук, остана поразена, че всичките бяха нарисувани от Дерон в ателието в съседната стая. Сега просто я изпълваха с почуда. Не можеше да проумее как беше възпроизвел точните отблясъци на Моне в кобалтовосиньо. Не беше никак чудно, че Борн използва Дерон да фалшифицира всичките му документи за самоличност, което в тези времена ставаше все по-трудно. Много фалшификатори се бяха отказали, като твърдяха, че властите са направили работата им невъзможна, но не и Дерон. Нямаше нищо странно, че двамата с Борн бяха толкова близки. „От един дол дренки“, помисли си Сорая.