Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Ами огледала? — попита Тайрон.

— Това ще е най-простото — каза Дерон. — Но една от причините да инсталират толкова много камери е, за да дадат на системата многобройни гледни точки в една и съща зона. Това веднага обезсилва огледалата.

— Колко лошо, че Борн уби онзи, съсипващия данни Карим ал Джамил. Той сигурно можеше да напише червей, за да прецака софтуера на АМОИП, както направи с базата данни на ЦРУ.

Сорая се обърна към Дерон.

— Може ли да се направи? — попита тя. — Ти можеш ли?

— Хакерството не ми е страст. Оставям това на жена ми.

Сорая не знаеше, че Дерон си има приятелка.

— Колко е добра?

— Моля те — изсумтя Дерон.

— Може ли да говорим с нея?

Дерон, изглежда, се колебаеше.

— Все пак говорим за АНС. Тези копелета не се шегуват. Честно казано, мисля, че изобщо не бива да им се месите.

— За съжаление нямам избор — каза Сорая.

— Те се заяждат с нас — каза Тайрон. — И докато не им приложим някои средновековни мъчения, ще връхлетят отгоре ни и ще ни завладеят завинаги.

Дерон поклати глава.

— Втълпила си някои интересни идеи в главата на този човек, Сорая. Преди да се появиш ти, той беше най-добрата улична защита, която имах. А виж го сега. Бута се при големите момчета в лошия свят извън гетото. — Той не криеше, че се гордее с Тайрон, но в гласа му имаше и предупреждение. — Моля се на Господа, дано знаеш в какво се замесваш, Тайрон. Ако това нещо се провали по някакъв начин, ще стоиш във федералния затвор, докато не дойде да те освободи архангел Гавраил.

Тайрон кръстоса ръце под брадичката си и не отстъпи.

Дерон въздъхна.

— Добре тогава. Тук всички сме възрастни. — Той посегна към телефона си. — Кики е горе в бърлогата си. Не обича да я прекъсват, но в случая мисля, че ще бъде заинтригувана.

След малко се появи слаба жена с красиво африканско лице и тъмношоколадова кожа. Беше висока колкото Дерон, със стройната осанка на гордо и древно знатно потекло.

— Кики, това е Сорая — каза Дерон.

Усмивката на Кики беше широка и ослепителна.

— Всъщност името ми е Есианкики. Аз съм масайка. Но в Америка не се държа толкова официално. Всички ме наричат Кики.

Двете жени се здрависаха. Ръката на Кики беше хладна и суха. Тя наблюдаваше Сорая с големите си, тъмни като кафе очи. Имаше най-меката кожа, която Сорая някога бе виждала и тя веднага й завидя за нея. Косата й беше много къса, удивително подстригана като шапка, за да подхожда на издължения й череп. Носеше кафява, дълга до глезените рокля, която предизвикателно прилепваше към стройните бедра и малките й гърди.

Дерон накратко описа проблема, докато представяше софтуерната архитектура на АМОИП на един от своите компютърни терминали. Докато Кики я проучваше, той я информира за основното.

— Нуждаем се от нещо, което може да заобиколи програмата им за защита и не може да бъде засечено.

— Първото не е чак толкова трудно — дългите, деликатни пръсти на Кики пробягваха по клавиатурата, докато експериментираше с компютърния код. — За второто, не знам.

— За съжаление това не е всичко — Дерон се настани така, че да наднича над рамото й към екрана. — Точно този софтуер контролира две хиляди видеокамери с близък обхват. Тези наши приятели трябва да влязат и да излязат от комплекса, без да бъдат засечени.

Кики се изправи и се обърна с лице към тях.

— С други думи, всичките две хиляди камери трябва да бъдат покрити.

— Точно така — каза Сорая.

— Нямаш нужда от хакер, мила. Трябва ти невидим човек.

— Но ти можеш да ги направиш невидими, Кики. — Дерон плъзна ръка около тъничката й талия. — Нали?

— Хм — Кики пак се втренчи в кода на терминала. — Знаете ли, тук може би има повтарящо се несъответствие, което да успея да използвам. — Тя се настани върху една висока табуретка. — Ще прехвърля това на горния етаж.

Дерон смигна на Сорая, сякаш да й напомни: „Нали ти казах!“

Кики препрати няколко файла към своя компютър, който беше отделно от тези на Дерон. Завъртя се, плесна се по бедрата и стана.

— Добре тогава. Ще се видим по-късно.

— Колко по-късно? — попита Сорая, но Кики вече изкачваше по три стъпала наведнъж.

Москва беше отрупана в сняг, когато Борн слезе от самолета на „Аерофлот“ на летище „Шереметиево“. Полетът му закъсня с четиридесет минути, защото самолетът кръжеше, докато чистеха леда по пистите. Мина митницата и граничния контрол и излезе в залата, където го посрещна дребен човек, загърнат в бяла шуба. Това беше Лев Баронов, свръзката на професор Спектър.