Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

По Волоколамското шосе Борн и Баронов стигнаха до „Крокус Сити“, огромен луксозен търговски център. Построен през 2002 година, той беше безкрайна поредица от лъскави бутици, ресторанти, автомобилни зали и мраморни фонтани. Освен това беше отлично място да се откачиш от опашката си.

Докато Борн пазаруваше подходящи дрехи, Баронов говореше по мобилния си телефон. Беше безсмислено да опитват да се освободят от преследвача в лабиринта на търговския център, защото той пак щеше да ги прихване, щом се върнат при колата. Баронов викаше свой колега да дойде в „Крокус Сити“. Щяха да вземат неговата кола, а той да закара зила в Москва.

Борн плати купените дрехи и се преоблече в тях. Баронов го заведе в кафето „Франк Мюлер“ вътре в центъра, където си поръчаха кафе и сандвичи.

— Разкажете ми за последната приятелка на Пьотър — каза Борн.

— Гала Нематова? — Баронов сви рамене. — Няма кой знае какво за разказване. Тя е само едно от онези хубавички момичета, които се срещат из всички модерни московски нощни клубове.

— Къде да я намеря?

Баронов сви рамене.

— Ходи там, където се трупат олигарсите. Наистина и аз знам колкото теб. — Той добродушно се засмя. — Аз съм твърде стар за такива места, но с удоволствие ще те разведа довечера.

— От теб искам само да ми заемеш кола.

— Както кажеш, приятелю.

В тоалетната Баронов размени ключовете за колите, както се беше уговорил. Когато се върна, подаде на Борн сгънат лист хартия с плана на сградата на Московската банка.

Излязоха от другата страна и стигнаха до паркинг в другия край на търговския център. Влязоха в черна волга от отминала епоха и за облекчение на Борн тя веднага запали.

— Виждаш ли? Няма проблем — весело се засмя Баронов. — Какво щеше да правиш без мен, господин Борн?

„Крайбрежна Фрунзенская“ се намираше на югоизток от вътрешното московско „Садовое колцо“. Михаил Тарканян беше казал, че от прозореца на хола може да види пешеходния мост към парка „Горки“. Не беше излъгал. Апартаментът му беше в сграда, недалеч от „Хлестакоф“, ресторант, който сервираше превъзходна руска кухня според Баронов. С двуетажния портик с четвъртити колони и декоративни бетонни балкони сградата беше образец на стила от сталинската епоха, който грубо се вместваше и държеше в подчинение по-пасторалното и романтично архитектурно минало.

Борн нареди на Баронов да остане във волгата, докато той се върне. Изкачи се по каменните стъпала, мина под колонада и през стъклена врата. Озова се в малък вестибюл с вътрешна врата, която беше заключена. На дясната стена имаше месингово табло с бутони звънци, съответстващи на апартаментите. Борн прокара пръст надолу по редичките, докато намери бутона с името на Тарканян. Видя номера на апартамента, прекоси до вътрешната врата и използва малко гъвкаво острие вместо ключ. Вратата щракна и се отвори; той влезе вътре.

Отляво имаше малък разнебитен асансьор. Отдясно към първия етаж се издигаше доста внушително стълбище. След първите три мраморни стъпала следваха обикновени бетонни стълби, от които се вдигаше прах като талк от износената пореста повърхност.

Апартаментът на Тарканян беше на третия етаж, в тъмен коридор, просмукан от миризма на варено зеле и задушено месо. Подът беше покрит с малки шестоъгълни плочки, нащърбени и изтрити.

Борн намери вратата и допря ухо, за да се вслуша в звуците в апартамента. Не чу нищо, хвана дръжката на вратата, бавно я завъртя и отвори. Отдясно, през наполовина дръпнатите завеси, се процеждаше бледа светлина. Освен мириса на застояло се усещаше следа от мъжки одеколон или крем за коса. Тарканян беше казал, че не се е връщал от години, така че кой пребиваваше в този апартамент?

Борн мина безшумно и предпазливо през стаите. Нямаше нито прах, нито мебелите бяха покрити с чаршафи. В хладилника намери храна, макар че хлябът на плота беше мухлясал. Все пак през тази седмица някой беше живял тук. Дръжките на всички врати бяха стъклени, също като тази на входната врата, и някои изглеждаха разхлабени върху месинговите основи. На стената имаше снимки: елегантни черно-бели фотографии на парка „Горки“ в различните сезони.

Леглото на Тарканян не беше оправено. Завивките лежаха отметнати на гънки, сякаш някой е бил стреснат в съня си или е излязъл набързо. От другата страна на леглото вратата към банята беше полуотворена.

Борн забеляза рамкирана снимка с размер на пощенска картичка. На нея имаше млада жена, блондинка с лъскава външност, каквато поддържаха моделите по цял свят. Помисли си дали това е Гала Нематова, когато улови смътно движение с крайчеца на окото си.