Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

На излизане Борн провери пулса на руснака. Беше бавен, но стабилен. Въпросът защо Казанская е пратила този закоравял в затвора убиец в апартамент, където Гала Нематова някога беше живяла с Пьотър, тегнеше в съзнанието му. Имаше ли връзка между Семьон Икупов и тази групировка?

Като разгледа отново и подробно снимката на Гала Нематова, Борн се измъкна от апартамента така тихо, както беше влязъл. В коридора се вслуша в шумовете, но освен приглушения бебешки плач в апартамент на втория етаж всичко беше притихнало. Борн слезе по стълбите и мина през вестибюла, където малко момиченце, хванало майка си за ръка, се опитваше да я завлече нагоре по стълбите. Борн и майката си размениха безцелни усмивки на непознати, които се разминават. Борн излезе навън и мина под колонадата. Огледа се. С изключение на възрастна жена, която предпазливо избираше пътя си през хлъзгавия сняг, наоколо нямаше никой. Той се вмъкна на предната седалка на волгата и затвори вратата след себе си.

Тогава видя кръвта, която се стичаше от гърлото на Баронов. В същия миг около врата му рязко се уви жица и се впи в трахеята.

Четири пъти в седмицата след работа Родни Фиър, шеф на полевата поддръжка в ЦРУ, тренираше във фитнес клуб близо до дома си във Феърфакс, Вирджиния. Той прекара един час на пътечката, още един час с вдигане на тежести, после си взе студен душ и се запъти към сауната.

Тази вечер го чакаше генерал Кендъл. Кендъл смътно видя, че стъклената врата се отваря и вътре се всмуква студен въздух, а към съблекалнята се плъзват струйки пара. После от мъглата се появи стегнатото, атлетично тяло на Фиър.

— Радвам се да те видя, Родни — каза генерал Кендъл.

Фиър мълчаливо кимна и седна до Кендъл.

Родни Фиър беше резервният план, подкреплението, на което генералът беше заложил, в случай че планът с Роб Бат се провали. Всъщност беше по-лесно да привлекат Фиър, отколкото Бат. Фиър беше човек, попаднал в секретните служби не по някакви патриотични причини, не защото обичаше тайния живот. Той просто беше мързелив. Не че не вършеше работата си, вършеше я дяволски добре. Държавната служба му пасваше във всичко. Но каквото и да направеше Фиър, го правеше, защото ще има полза от това. Всъщност той беше опортюнист. Можеше да види опасностите по-добре от всеки друг в ЦРУ, ето защо привличането му към каузата на АНС се оказа толкова лесно и плавно. Със смъртта на Стария беше дошъл и краят на дните. Той не притежаваше нищо от лоялността на Бат, с която да се бори.

Все пак не биваше да го приемат като даденост, затова Кендъл се срещаше с него тук от време на време. Ползваха сауната, после взимаха душ, обличаха цивилните си дрехи и отиваха да вечерят в някое от онези долнопробни места с барбекю в югоизточната част на града, които Кендъл познаваше.

Това бяха чисто и просто капанчета, предимно дупки, където съдържателят с обич опушваше своите парчета месо — ребърца, гърди, препечени мръвки, сладки и лютиви наденички, понякога и цяло прасе. Старите, набраздени дървени маси, с четири или пет соса отгоре с различни съставки и степени на лютивост, бяха нещо като вечно променящо се решение. Повечето хора искаха да им завият месото, за да го отнесат някъде. Но не и Кендъл и Фиър. Те сядаха на маса, хранеха се и пиеха бира, докато костите се трупаха на купчини заедно със смачканите салфетки.

От време на време Фиър спираше да яде, за да съобщи на Кендъл някой факт или слух, който в момента обикаляше кабинетите на ЦРУ. Кендъл понякога задаваше въпроси, за да помогне на Фиър да изясни или допълни даден момент, особено когато ставаше дума за ходовете на Вероника Харт и Сорая Мур.

След това те шофираха до стара, изоставена библиотека за основното събитие. Сградата в ренесансов стил беше купена на цена, ниска като след пожар, от Дрю Дейвис, местен бизнесмен, познат в този район, но иначе анонимен в града — точно както на него му се искаше. Той беше един от онези достатъчно оправни хора, които се носеха под радара на градската полиция. Това не беше толкова лесна работа по тези места, защото като почти всички, които живееха там, той беше чернокож. За разлика от повечето хора около него, той имаше високопоставени приятели. Предимно заради мястото, което държеше — „Стъклената пантофка“.

Това беше законен музикален клуб и освен това изключително преуспяващ. Привличаше много от известните изпълнители на аренби. Но истинският бизнес беше отзад: изискан публичен дом, специализиран в цветнокожи жени. В „Стъклената пантофка“ можеше да се набави всеки нюанс на цвета, което в този случай означаваше етнос. Тарифите бяха извънредно високи, но, изглежда, никой не възразяваше, а пък и Дрю Дейвис плащаше на своите момичета добре.