Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— ЦРУ ли ме наблюдаваха? Е, това е утешително.

— Как така утешително?

Тя вдигна папката.

— Всичко това е дезинформация, нагласено е. Преди две години, когато строежът на терминала за природен газ в Лонг Бийч беше в разгара си, шефовете ми подозираха, че „Ол Ен“, основният ни конкурент, следи нашите комуникации, за да придобие собственост върху системите, които правят нашия терминал уникален. Мартин ми направи услуга и поиска от Стария разрешение да организира секретна акция. Стария се съгласи, но при изричното условие никой друг да не узнае за това, така че никога не каза на никого в ЦРУ. Като проследихме мобилните си разговори, открихме, че „Ол Ен“ наистина подслушва обажданията ни.

— Спомням си уговорката — каза Борн.

— След уликите, които аз и Мартин предоставихме, „Ол Ен“ се отказаха от съдебен процес.

— „Некст Джен“ постигна взаимноизгодно споразумение, нали така?

Мойра кимна.

— И спечели правата да построи терминала за природен газ в Лонг Бийч. Ето така получих поста на изпълнителен вицепрезидент.

Борн прибра папката. И той изпита облекчение. За него доверието беше като продънена лодка, от която бликаха течове при всяко завъртане и която заплашваше да го потопи. Беше отстъпил част от себе си на Мойра, но загубата на контрол беше като нож в сърцето му.

Мойра го погледна доста натъжено.

— Подозираше ли, че може да съм някоя Мата Хари?

— Беше важно да съм сигурен — отвърна той.

Лицето й помръкна.

— Разбирам. — Тя започна нервно да пъха книжата в тънък кожен куфар. — Мислеше, че съм предала Мартин и ще предам и теб?

— Олекна ми, че не е истина.

— Толкова се радвам да го чуя — стрелна го тя с леден поглед.

— Мойра…

— Какво? — Тя отметна косата от лицето си. — Какво искаш да ми кажеш, Джейсън?

— Аз… това е мъчително за мен.

Мойра се наведе напред, впила поглед в него.

— Просто ми кажи.

— Вярвах на Мари — каза Борн. — Опрях се на нея, тя ми помогна с амнезията. Винаги беше до мен. А после изведнъж… я загубих.

Гласът на Мойра омекна.

— Знам.

Той най-после я погледна.

— Няма нищо хубаво в това да си самотен. Но за мен всичко е въпрос на доверие.

— Знам, мислиш, че не съм ти казала истината за мен и Мартин. — Тя взе ръцете му в своите. — Ние никога не сме били любовници, Джейсън. Бяхме повече като брат и сестра. Подкрепяхме се един друг. Доверието не дойде лесно при никой от нас. Мисля, че и за двама ни е важно да ти кажа това сега.

Борн разбра, че тя също говори за тях двамата, а не за нея и Мартин. Беше вярвал на толкова малко хора в живота си: Мари, Алекс Конклин, Мо Панов, Мартин, Сорая. Виждаше всички неща, които му пречеха да продължи живота си. С толкова оскъдно минало му беше трудно да се разделя с хората, които е познавал и за които се бе грижил.

Усети болезнена скръб.

— Мари е мъртва. Тя вече е в миналото. А децата ми са много по-добре при дядо си и баба си. Животът им е спокоен и щастлив. Така е най-добре за тях.

Той се изправи, имаше нужда да се раздвижи.

Мойра усети, че Борн се чувства неловко, и смени темата.

— Знаеш ли колко време ще си в Москва?

— Предполагам, че колкото ти ще си в Мюнхен.

Това я накара да се усмихне. Тя стана и се наведе към него.

— Успех, Джейсън. И се пази. — Целуна го продължително и страстно. — Спомняй си за мен.

Сорая Мур бе топло посрещната в притихналото убежище на Библиотеката, където преди по-малко от двайсет и четири часа Лутър Лавал и генерал Кендъл проведоха своя неофициален разговор. Самият Кендъл я взе и я откара до солидната сграда на АНС дълбоко в провинцията на Вирджиния. Сорая, разбира се, никога не беше стъпвала там.

Лавал, в тъмносин костюм на бели райета, синя риза с бели яка и маншети и раирана вратовръзка с цветовете на Йейл, приличаше на банков служител. Около старинната маса за игра на карти бяха подредени три стола.

— Директор Мур, толкова съм слушал за вас, истинско удоволствие е да се запознаем. — Широко усмихнат, Лавал й посочи единия стол. — Моля.

Сорая не знаеше дали с любопитство или тревога трябва да се отнесе към внезапната покана. Но въпреки това се огледа из стаята.

— Къде е министър Холидей? Генерал Кендъл ме информира, че съм поканена от него.

— О, така е — каза Лавал. — За съжаление министърът на отбраната беше извикан на среща в Овалния кабинет. Обади се да ви предам извиненията му и да настоявам да разговаряме без него.

Сорая знаеше — всичко това означава, че Холидей не е имал намерение да участва в тази интимна среща. Съмняваше се дали той изобщо знае за нея.