Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

При първите стъпки върху плътния, звуконепроницаем килим ги посрещна прислужник с ливрея. Отведе ги до обичайното им място, в дискретен ъгъл, където от двете страни на маса за карти с махагонов плот стояха два кожени стола с високи облегалки. Бяха близо до висок прозорец с мулион и плътни драперии, от който се виждаха околностите на Вирджиния. Подобната на клуб стая, известна като Библиотеката, се намираше в огромна каменна къща, която Агенцията беше придобила преди десетилетия. Използваше се за уединение, както и за официални вечери на генералите и директорите от организацията. По-дълбоките недра на къщата обаче се ползваха и за други цели.

Когато поръчаха питиета и нещо леко за освежаване и пак останаха сами, Лавал каза:

— Надушихме ли вече Борн?

— И да, и не. — Кендъл кръстоса крак връз крак и оправи ръба на панталона си. — Според предишното ни съвещание е засечен в мрежата в шест и трийсет и седем снощи да минава през имиграционния контрол на „Дълес“. Имал е билет за полет на „Луфтханза“ до Москва. Ако беше се появил, щяхме да качим Макнали на самолета.

— Борн е далеч по-умен, за да постъпи така — изръмжа Лавал. — Сега вече знае, че го преследваме. Елементът на изненада беше похабен, да му се не види.

— Успяхме да открием, че се е качил на корпоративен самолет на „Некст Джен Енърджи Сълушън“.

Лавал вирна глава като ловджийско куче при сигнал.

— Наистина ли? Обяснявай.

— На него е била и изпълнителната директорка на име Мойра Тревър.

— Каква е тя на Борн?

— Опитваме се да отговорим на този въпрос — недоволно каза Кендъл. Мразеше да разочарова шефа си. — Междувременно се сдобихме с копие от летателния план. Дестинацията е Мюнхен. Да активизирам ли там човек на пост?

— Не си губи времето. — Лавал махна с ръка. — Аз залагам на Москва. Там е искал да отиде и там отива.

— Ще се заема веднага. — Кендъл отвори мобилния си телефон.

— Искам Антъни Прауис.

— Той е в Афганистан.

— Тогава го изтегли, по дяволите — рязко каза Лавал. — Качи го на военен хеликоптер. Искам го в Москва, преди Борн да стигне там.

Кендъл кимна, натисна специално криптиран номер и написа кодирано съобщение до Прауис.

Лавал се усмихна на приближаващия сервитьор.

— Благодаря, Уилърд — каза той на мъжа, който постла бяла колосана покривка и подреди чашите с уиски, малки чинийки с ядки и прибори на масата, а после си тръгна безшумно, както беше дошъл.

— Изглежда сме яхнали грешния кон — промърмори замислено Лавал.

Генерал Кендъл знаеше, че има предвид Бат.

— Сорая Мур стана свидетел на провала. Бързо е събрала две и две. Бат ни каза, че знае за срещата на Харт с Борн, защото е бил в кабинета й, когато Борн се е обадил. Освен на тази Мур на кого друг може да е казала? На никого. Това веднага ще отведе Харт обратно при заместник-директора.

— Оставяме го да се оправя сам.

Кендъл вдигна чашата си.

— Време е за резервния план.

Лавал се загледа в кафеникавата течност.

— Слава на Бога, че има резервен план, Ричард.

Разнесе се приятен звън. Отпиха в мълчание, докато Лавал размишляваше. Когато час и половина по-късно бяха пресушили чашите си и държаха нови в ръце, Лавал каза:

— По въпроса за Сорая Мур, наистина смятам, че е време да я привикаме на разговор.

— Частен?

— О, да. — Лавал доля малко вода в уискито, за да подсили аромата му. — Доведи я тук.

— Разкажи ми за Джейсън Борн.

Харун Илиев, в американски анцуг „Найк“, същият като на неговия командир Семьон Икупов, обиколи извивката на естествената ледена пързалка в сърцето на курорта Гринделвалд. Харун повече от десетилетие беше заместник на Икупов. Като момче беше осиновен от бащата на Икупов, Фарид, след като родителите на Харун се бяха удавили. Фериботът, който ги водел от Истанбул към Одеса, се преобърнал. Четиригодишният Харун бил в Одеса при баба си. Новината за смъртта на дъщерята и зетя й докарала инфаркт. Умряла почти на часа — което всички замесени сметнали за благословия — тъй като нямала нито сили, нито издръжливост да се грижи за четиригодишно дете. Фарид Икупов се намесил, защото бащата на Харун работел за него и двамата били близки.

— Труден въпрос — каза веднага Харун. — Главно защото няма кой да отговори. Някои се кълнат, че е агент на американското ЦРУ, други твърдят, че е международен наемен убиец. Ясно е, че не може да бъде и двете. Той осуети плана за обгазяване на участниците в Международната антитерористична конференция в Рейкявик преди три години, а миналата година — съвсем реалната ядрена заплаха за Вашингтон, наредена от „Дуджа“, терористичната група, водена от двамата братя уахабити Фади и Карим ал Джамил. Според слуховете Борн убил и двамата.