Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Както и да е — каза Лавал, щом Кендъл седна на третия стол. — Вашето присъствие тук ни е много приятно. — Той вдигна ръка и Уилард се появи като във фокус. — Нещо за пиене, Директоре? Знам, че като мюсюлманка алкохолът ви е забранен, но имаме всякакви еликсири, от които да си изберете.

— Чай, моля — каза тя директно на Уилард. — Цейлонски, ако имате.

— Разбира се, мадам. Мляко? Захар? — Не, благодаря. — Тя така и не беше усвоила британския обичай.

Уилард се поклони, преди безшумно да изчезне.

Сорая се обърна към двамата мъже.

— Сега, господа, с какво мога да ви бъда полезна?

— По-скоро смятам, че е точно обратното — каза Кендъл. Сорая настръхна.

— Какво имате предвид?

— Честно казано, заради бъркотията в ЦРУ — започна Лавал. — Мислим, че „Тифон“ работи с една ръка, завързана отзад на гърба.

Уилард пристигна с чая на Сорая и чашите с уиски за мъжете. Той остави черния емайлиран японски поднос с чашата, питиетата и сервиза за чай, после се отдалечи.

Лавал изчака Сорая да налее чая си и продължи:

— Струва ми се, че „Тифон“ невероятно много ще спечели ако се възползва от всички ресурси, които са на разположение в АНС. Можем да ви помогнем дори да се разпрострете отвъд обсега на достъп на ЦРУ.

Сорая вдигна чашата си до устните и усети възхитителния вкус на ароматния цейлонски чай.

— Изглежда, знаете повече за „Тифон“, отколкото всеки от нас в ЦРУ.

Лавал тихо се засмя.

— Добре, да спрем да го усукваме. Имахме къртица в ЦРУ. Вече знаете кой е. Той направи фатална грешка, като тръгна след Джейсън Борн и се провали.

Вероника Харт беше освободила Роб Бат от поста му същата сутрин. Този факт сигурно бе привлякъл вниманието на Лавал, особено след като заместилият Бат, Питър Маркс, беше един от най-гласовитите застъпници на Харт още от самото начало. Сорая познаваше Питър добре и беше внушила на Харт, че той заслужава поста.

— Бат сега работи ли за АНС?

— Господин Бат вече не е полезен — твърде остро реагира Кендъл.

Сорая се обърна към военния.

— Бегъл поглед към вашата собствена участ, не смятате ли, генерале?

Лицето на Кендъл се сви като юмрук, но след едно почти неуловимо кимване на Лавал той преглътна забележката.

— Макар да е доказана истина, че животът в разузнавателните служби е жесток, дори брутален — намеси се Лавал, — определени личности в тях са — да кажем — застраховани от нещастни случаи.

Сорая не сваляше поглед от Кендъл.

— Предполагам, че аз бих могла да съм една от тези определени личности.

— Да, точно така — Лавал кръстоса крака. — Вашите позналия за мюсюлманското мислене и обичаи, опитът ви като дясна ръка на Мартин Линдрос, откакто създаде „Тифон“, са безценни.

— Един ден генерале, безценен кадър като мен със сигурност ще заеме вашия пост.

Лавал се покашля.

— Това означава ли, че се качвате на кораба?

Сорая се усмихна мило и остави чашата си на масата.

— Вие, господин Лавал, сигурно знаете как се прави лимонада от лимони.

Лавал също й върна усмивка, сякаш изпълняваше сервис в тениса.

— Скъпа директорке, вие улучихте един от моите специалитети.

— Кое ви кара да смятате, че ще изоставя ЦРУ?

Лавал вдигна показалец.

— Доколкото разбирам, вие сте прагматична жена. По-добре от нас знаете какъв хаос е в ЦРУ. Колко време според вас ще трябва на новата директорка да изправи курса на кораба? Кое ви кара да смятате, че изобщо го може. Интересувам се от вашето мнение, но преди да отговорите, помислете колко малко време може да имаме, преди тази непозната терористична група да атакува.

Сорая се почувства така, сякаш я бяха зашеметили с удар в тила. Как, по дяволите, АНС се беше добрала до подслушаните разговори на „Тифон“? В момента обаче това беше спорен въпрос. Важното беше как да отговори на това нарушение на секретността.

Преди Сорая да успее да формулира противоудара, Лавал каза:

— Но за едно нещо съм любопитен. Защо директор Харт сметна за необходимо да запази тази информация за себе си, вместо да я предостави на Вътрешна сигурност, ФБР и АНС?

„Вече съм вътре, помисли си Сорая. Все едно, ще измина целия път.“

— Това се дължи на мен. До инцидента във „Фриър“ информацията беше прекалено оскъдна, затова сметнах, че включването на други разузнавателни служби само ще размъти водата.

— Тоест — обади се Кендъл, доволен от възможността да я подразни — не искахте ние да се ровим в лехата с вашите моркови.

— Това е сериозна ситуация, директоре — каза Лавал. — Въпрос на национална сигурност…