Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Ще го запомня — каза Борн в момента, когато един от хората на Спектър излезе забързан от задната част на къщата.

— Една жена, Мойра Тревър, е тук, за да види господин Борн — каза той на турски с немски акцент.

Спектър се обърна към Борн, а веждите му се вдигнаха от изненада или тревога, а може би и от двете.

— Нямах друг избор — каза Борн. — Трябва да я видя, преди да замине, а след случилото се днес не бях склонен да ви оставя до последния момент.

Лицето на Спектър се проясни.

— Оценявам това, Джейсън. Наистина. — Той вдигна ръка и махна. — Иди да се видиш с приятелката си и после ще направим последните приготовления.

— Тръгнала съм за летището — каза Мойра, когато Борн я посрещна във вестибюла. — Самолетът излита след два часа. — Тя му даде цялата необходима информация.

— Аз също ще летя — отвърна Борн. — Трябва да свърша малко работа вместо професора.

По лицето й проблесна разочарование, което премина в усмивка. — Трябва да правиш това, което смяташ, че е най-добро за теб.

Борн усети лека дистанция в тона й, сякаш между тях се издигна стъклена преграда.

— Напускам университета. Ти беше права за това.

— Още малко добри новини.

— Мойра, не искам моето решение да създаде някакви проблеми между нас.

— Това изобщо не може да се случи, Джейсън, обещавам ти. — Тя го целуна по бузата. — Когато стигна в Мюнхен, имам организирани няколко срещи — хора по безопасността, с които успях да се свържа през тайни канали — двама германци, един израелец и германски мюсюлманин, който може да е най-обещаващият от всички.

Когато влязоха двама от младежите на Спектър, Борн заведе Мойра в една от двете всекидневни. Месинговият корабен часовник върху мраморната полица на камината звънна за смяна на стражата.

— Доста голям дворец за човек, който преподава в университет.

— Професорът е наследил много пари — излъга Борн. — Но е дискретен по въпроса.

— Гроб съм — каза Мойра. — Между другото, къде те изпраща?

— В Москва. Едни негови приятели имат малък проблем.

— С руската мафия?

— Нещо такова.

„Най-добре е да повярва на простото обяснение“, помисли си Борн. Той гледаше как светлината от лампата огрява лицето й. Добре познаваше двуличието, но сърцето му се свиваше при мисълта, че тя може да играе роля пред него, също както я подозираха, че е манипулирала Мартин. Някоко пъти днес той беше обмислял да пропусне срещата с новата директорка на ЦРУ, но трябваше да признае пред себе си, че за него бе важно да види въпросната кореспонденция между Мойра и Мартин. Щом веднъж видеше уликите, щеше да знае как да се отнася към Мойра. Дължеше го на Мартин — да разкрие истината за връзката му с нея. Освен това защо да се самозалъгва — вече имаше личен залог в тази ситуация. Чувствата му към нея усложняваха нещата за всички, не само за него. Борн горчиво се питаше — защо трябва да плаща за всяко удоволствие? Но сега вече беше ангажиран; нямаше връщане назад нито от Москва, нито от разкритието коя всъщност е Мойра.

Като се приближи до него, тя сложи ръка на рамото му.

— Джейсън, какво има? Струва ми се, че си притеснен.

Борн се помъчи да изглежда спокоен. Също като Мари тя имаше тайнствената способност да усеща какво чувства той, макар че за всички останали умееше да запазва непроницаемо изражение. Важното сега беше да не я лъже; тя щеше да улови това моментално.

— Мисията е невероятно деликатна. Професор Спектър вече ме предупреди, че ще скоча насред кървава вражда между две московски фамилии от групировките.

Тя го хвана малко по-здраво.

— Твоята лоялност към професора е възхитителна. В края на краищата Мартин най-много се възхищаваше на твоята лоялност. — Тя погледна часовника си. — Трябва да тръгвам.

Вдигна лице към неговото, устните й бяха меки и целувката й продължи сякаш цяла вечност.

Мойра тихо се засмя.

— Скъпи Джейсън, не се безпокой. Не съм от хората, които питат кога пак ще те видя.

После рязко се обърна и си тръгна. След малко Борн чу дрезгавия звук на мотора и скърцането на гумите, докато колата правеше завой по чакълестата алея към шосето.

Аркадин се събуди мръсен и схванат. Ризата му още беше подгизнала от пот след кошмара през нощта. През изкривените щори на прозореца се процеждаше сивкава светлина. Протегна врат, завъртя глава и си помисли, че има огромна нужда от гореща, продължителна вана, но хотелът имаше само душ в банята в коридора.

Той се обърна и разбра, че е сам в стаята — Девра я нямаше.