Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Въпреки всичко по рода си „Фриър“ беше водещият музей в страната и Сорая го обичаше не само заради безбройните произведения на изкуството, които пазеше, но и заради елегантните линии на самия палат. Особено много харесваше сдържаното открито пространство при входа му и факта, че дори както сега, когато алеята гъмжеше от орди туристи на отиване и връщане от метростанция „Смитсониън“ на Дванадесета улица, самата галерия „Фриър“ беше оазис на тишината и спокойствието. Когато през деня нещата в кабинета на Сорая стигнеха точката на кипене, тя идваше във „Фриър“, за да се отпусне. Десет минути с нефритените фигури от династия Сун и произведенията с японски лак й действаха като балсам за душата.

Като се приближи към северната страна на алеята, тя внимателно се вгледа в множеството пред входа на „Фриър“ и й се стори, че видя сред яките мъже от Средния запад с техния силен акцент и изядени срички, подскачащите деца и техните засмени майки, тийнейджърите с отсъстващ поглед, включени към своите плеъри, издължената, елегантна фигура на Вероника Харт, която мина през входа, а после се приведе.

Сорая слезе от бордюра, но рязко изсвирване на клаксон от приближаваща кола я стресна и тя се върна на тротоара. Точно в този момент мобилният й телефон забръмча.

— Според теб какво точно правиш? — каза Борн в ухото й.

— Джейсън?

— Защо идваш на тази среща?

Тя глупаво се огледа наоколо; никога нямаше да успее да го види и знаеше това.

— Харт ме покани. Трябва да говоря с теб. И аз, и директорката трябва.

— За какво?

Сорая си пое дълбоко въздух.

— Подслушвателните постове на „Тифон“ са засекли серия от обезпокоителни разговори, които подсказват за предстояща терористична атака в град на Източното крайбрежие. Проблемът е, че само това имам. По-лошо, кореспонденцията е между два кадъра на група, за която нямаме абсолютно никакви данни. Моя беше идеята да те привлека, за да ги намериш и да спреш атаката.

— Не е кой знае колко, за да продължиш — каза Борн. — Няма значение. Името на групата е Черният легион.

— По време на аспирантурата изучавах връзката между клон на мюсюлманския екстремизъм и Третия райх. Но това не може да е същият Черен легион. Когато нацистка Германия пада, те или са били убити, или разформировани.

— Може и е — каза Борн. — Не знам как е успял да оцелее, но е така. Трима техни членове опитаха да отвлекат професор Спектър тази сутрин. Видях емблемата им, татуирана на ръката на стрелеца.

— Трите конски глави, обединени от човешки череп?

— Да — Борн описа инцидента с подробности. — Провери тялото в моргата.

— Ще го направя — отвърна Сорая. — Но как е успял Черният легион да остане в дълбока нелегалност през всичкото това време, без да го засекат?

— Имат мощен международен фронт — каза Борн. — Източното братство.

— Това звучи невероятно — отвърна Сорая. — Източното братство има водещо място в отношенията между исляма и Запада.

— Независимо от това, моят източник е извън подозрение.

— Боже Господи, какво си правил, докато те нямаше в ЦРУ?

— Никога не съм бил в ЦРУ — рязко отвърна Борн. — Ето ти само една причина за това. Казваш, че искаш да говориш с мен, но едва ли ти трябват половин дузина агенти за това.

Сорая замръзна.

— Агенти? — Сега тя беше на самата алея и трябваше да се въздържи и да не се оглежда отново. — Тук няма агенти на ЦРУ.

— Откъде знаеш?

— Харт щеше да ми каже…

— Защо трябва да ти казва нещо? Ти и аз сме донякъде изменници.

— Това е доста вярно. — Тя продължи да върви. — Но днес по-рано се случи нещо и затова смятам, че агентите, които си забелязал, са от АНС. — Тя описа начина, по който ги бяха проследили с Харт от главната квартира на ЦРУ до ресторанта. Каза му за министър Холидей и Лутър Лавал и как двамата действаха, за да направят ЦРУ част от тайните служби на Пентагона.

— Това щеше да се връзва — отвърна Борн, — ако бяха само двама. Но шест души? Не, в ход е различен дневен ред, за който никой от нас не знае.

— Например?

— Агентите са разположени перфектно, в триъгълник спрямо входа на „Фриър“ — каза Борн. — Това означава, че сигурно знаят предварително за срещата. Освен това значи, че шестимата не са изпратени да следят Вероника Харт. Ако не са тук заради нея, трябва да са пратени за мен. Това е работа на Харт.

Сорая усети как по гърба й полазват ледени тръпки. Ами ако директорката я лъжеше? Ами ако през цялото време е искала да отведе Борн до капан? Имаше логика едно от първите й официални действия като директор на ЦРУ да е залавянето на Джейсън Борн. Така определено щеше да стъпи здраво до Роб Бат и другите, които презираха Борн, страхуваха се от него и се възмущаваха от Харт. Освен това залавянето на Борн щеше да й спечели много точки пред президента и да попречи на министър Холидей да трупа влияние. И все пак защо Харт беше позволила на Сорая евентуално да обърка първата й полева акция, като също присъства? Не, трябваше да вярва, че това е инициатива на АНС.