Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Когато се отдалечиха на няколко преки и се убедиха, че са чисти от опашките на Лавал, Сорая каза:

— Поне ме оставете да уредя среща с Борн, за да можем да използваме идеите му.

— Много се съмнявам, че това ще свърши работа.

— Джейсън ми има доверие. Ще постъпи правилно — каза Сорая с абсолютна убеденост. — Винаги постъпва така. — Харт помисли малко. Сцила и Харибда хвърляха все същата заплашителна сянка върху потока на мислите й. Да умре от удавяне или при пожар, какво трябваше да избере? Но дори и сега не съжаляваше, че прие поста на директор. Ако имаше нещо, за което беше готова на този етап в живота си, то това беше предизвикателството. А по-голямо не можеше да си представи.

— Както без съмнение знаеш — каза Харт, — Борн иска да види файловете с разговорите между Линдрос и Мойра Тревър. — Тя млъкна, за да прецени реакцията на Сорая към жената, с която Борн в момента имаше връзка. — Аз се съгласих. — Лицето на Сорая дори не трепна. — Ще се срещна с него тази вечер в пет часа — бавно каза Харт, сякаш още премисляше идеята. После изведнъж решително добави: — Ела с мен. Така ще чуем мнението му за твоите данни.

— Великолепно изпълнение — каза Спектър на Борн. — Не мога да опиша колко съм впечатлен от това как се справи със ситуациите в зоопарка и в болницата.

— Михаил Тарканян е мъртъв — каза Борн. — Изобщо не съм искал това да се случи.

— Въпреки всичко се случи. — Почернялото от удара око на Спектър не беше силно отекло, но започваше да добива зловещ цвят. — Отново съм ти крайно задължен, скъпи ми Джейсън. Съвсем очевидно Тарканян беше предателят. Ако не беше ти, той щеше да стане причина да ме измъчват и вероятно да ме убият. Ще ме извиниш, че не скърбя за него.

Професорът потупа Борн по гърба, докато двамата вървяха към плачещата върба в имението на Спектър. С крайчеца на окото си Борн виждаше няколко млади мъже, които ги пазеха, въоръжени с автомати. След днешните събития Борн не завиждаше на професора за въоръжената охрана. Всъщност тя го караше да се чувства по-спокоен, че ще трябва да остави Спектър.

Под мъглявината на крехки жълти клонки двамата мъже се загледаха в езерото, чиято повърхност беше идеално гладка като лист стомана. Две сплашени врани литнаха от върбата със сърдити крясъци. Перата им проблеснаха в мимолетни отсенки на дъгата, докато отлитаха по-далеч от бързо залязващото слънце.

— Доколко познаваш Москва? — попита Спектър. Борн му беше предал думите на Тарканян и те се разбраха, че Борн трябва да започне търсенето на убиеца на Пьотър оттам.

— Достатъчно добре. Бил съм там няколко пъти.

— Въпреки това ще пратя един приятел, Лев Баронов, да те посрещне на „Шереметиево“. Каквото поискаш, той ще ти го осигури. Включително и оръжия.

— Работя сам — отвърна Борн. — Не искам и нямам нужда от партньор.

Спектър кимна с разбиране.

— Лев ще бъде там само за подкрепа, обещавам, че няма да е пречка.

Професорът за момент млъкна.

— Това, което ме тревожи, Джейсън, е връзката ти с госпожица Тревър. — Като се обърна така, че да не гледа към къщата, той заговори по-тихо: — Нямам намерение да надничам в личния ти живот, но ако заминаваш отвъд океана…

— И двамата заминаваме. Тя отива в Мюнхен тази вечер — каза Борн. — Оценявам вашата загриженост, но тя е най-упоритата жена, която някога съм срещал. Може да се грижи за себе си.

Спектър кимна с явно облекчение.

— Добре тогава. Остава само въпросът с информацията за Икупов. — Той извади един пакет. — Вътре са самолетните ти билети до Москва, както и документацията, която ще ти е нужна. Има пари за теб. Лев знае подробностите — коя банка, банковата сметка, прикрепена към сейфа в хранилището, и фалшива самоличност. Сметката е открита на това име, не на твоето.

— Отнело е време да се планира.

— Свърших го снощи, като се надявах, че ще се съгласиш да тръгнеш — каза Спектър. — Остава ни само да ти направим снимка за паспорта.

— Ами ако бях отказал?

— Друг човек вече предложи услугите си — усмихна се Спектър. — Но аз вярвах, Джейсън. И вярата ми беше възнаградена.

Обърнаха се и когато тръгнаха към къщата, професорът спря.

— Още нещо — каза той. — Ситуацията в Москва по отношение на групировките — престъпните фамилии — е в една от своите периодични точки на кипене. Казанская и Азерите си съперничат за пълен контрол над търговията с наркотици. Залогът е невероятно висок — за милиарди долари. Така че не заставай на пътя им. Ако влезеш в някакъв контакт с тях, моля те, не ги нападай. Вместо това обърни другата буза. Това е единственият начин да оцелееш там.