Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Значи тогава има още по-голям смисъл да ми позволите да въвлека Джейсън в това — тонът на Сорая беше придобил и настойчивост. — Той ще свърши работа, каквато и цяла група агенти няма да могат. Повярвайте ми, била съм с него два пъти на мисии. Всичко, което говорят за него в ЦРУ, е абсолютна лъжа. Със сигурност такива като Роб Бат, които цял живот са в системата, го мразят и в червата и защо не? Борн има свобода, каквато и на тях им се иска. Освен това има способности, за които те не са и мечтали.

— Сорая, в няколко разработки се споменава, че някога си имала връзка с Борн. Моля те, кажи ми истината — трябва да знам дали си повлияна от нещо друго, освен от онова, което мислиш, че е най-добро за страната и ЦРУ.

Сорая знаеше, че това ще изникне, и беше подготвена.

— Мислех, че Мартин е погребал този кабинетен слух. В него няма абсолютно никаква истина. Станахме приятели, когато бях шеф на клона в Одеса. Това беше много отдавна; той не си спомня. Когато се върна миналата година, за да спаси Мартин, нямаше представа коя съм.

— Миналата година пак си била на мисия с него.

— Заедно работим добре. Това е всичко — твърдо каза Сорая.

Харт продължаваше да наблюдава тайно агентите на АНС.

— Дори да смятах, че това, което предлагаш, ще подейства, той никога няма да се съгласи. От всичко, което съм прочела и чула, откакто дойдох в ЦРУ, знам, че той мрази тази институция.

— Доста вярно — каза Сорая. — Но след като разбере характера на заплахата, мисля, че мога да го убедя да се включи още веднъж.

Харт поклати глава.

— Не знам. Дори да се говори с него е ужасно голям риск, какъвто не съм сигурна, че искам да поема.

— Ако не използвате тази възможност, никога вече няма да можете. Ще е твърде късно.

Харт още се колебаеше в коя посока да поеме: проверената и правилната или неортодоксалната. „Не — помисли си тя. — Не неортодоксална, а безумна.“

— Мисля, че ползата от това място е надживяна — рязко каза тя. После даде знак на сервитьора. — Сорая, мисля, че трябва да си напудриш носа. И докато си там, моля те, обади се на градската полиция. Използвай телефонния автомат; той работи — проверих. Кажи на полицията, че в този ресторант има двама въоръжени мъже. После веднага се върни на масата и се приготви за бързо изтегляне.

Сорая заговорнически се подсмихна, после стана и се запровира към дамската тоалетна. Сервитьорът се приближи до масата намръщен.

— Не ви ли хареса речната пъстърва, мадам?

— Хареса ми — каза Харт.

Докато сервитьорът събираше чиниите, Харт извади пет банкноти по двайсет долара и ги пъхна в джоба му.

— Виждате ли онзи мъж там, с широко лице и рамене на футболист?

— Да, мадам.

— Какво ще кажете да се спънете, когато стигнете до неговата маса?

— Ако го направя — каза сервитьорът, — най-вероятно ще изсипя речните пъстърви в скута му.

— Точно така — отвърна Харт с победоносна усмивка.

— Но това може да ми коства работата.

— Не се безпокойте — Харт извади личната си карта и му я показа. — Ще уредя нещата с шефа ви.

Сервитьорът кимна и се обърна. Сорая пак се появи и тръгна към масата. Харт хвърли няколко банкноти на тяхната маса, но не стана, докато сервитьорът не се блъсна в един помощник-келнер. Олюля се и чиниите се изсипаха. Щом преследвачът от АНС скочи, Харт стана. Двете със Сорая тръгнаха към вратата. Преследвачът от АНС се караше на сервитьора, който го бършеше с няколко салфетки; всички гледаха и ръкомахаха. Двама души, които се оказаха най-близо до премеждието, на висок глас излагаха версиите си за случката. Насред разрастващия се хаос вторият агент от АНС беше станал да се притече на помощ на колегата си, но когато видя своята мишена да се насочва към него, промени решението си.

Харт и Сорая бяха стигнали до вратата и излизаха на улицата. Вторият преследвач от АНС тръгна след тях, но две яки градски ченгета нахълтаха в ресторанта и го спряха.

— Хей! Ами те! — викна агентът към двете жени.

С писък спряха още две патрулни коли и от тях изскочиха ченгета. Харт и Сорая вече бяха извадили картите си за самоличност. Ченгетата ги провериха.

— Закъсняваме за среща — отсечено и авторитетно каза Харт. — Национална сигурност.

Думите подействаха като „Сезам, отвори се!“. Ченгетата ги пуснаха да си вървят.

— Готино — каза Сорая впечатлена.

Харт кимна с благодарност, но изражението й беше мрачно. Победата в такава незначителна битка не означаваше нищо за нея, освен малко моментно удовлетворение. Беше се вторачила във войната.