Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Харт кимна. Докато потъваше все по-дълбоко в размисъл, издълженото й лице изглеждаше безразлично.

— Моята собствена мотивация беше подобна на твоята. До гуша ми дойде от циничното отношение на частните фирми за безопасност. Всичките, не само „Блек Ривър“, където работех, бяха съсредоточени върху това колко пари могат да издоят от хаоса в Близкия изток. По време на война правителството е дойна крава, която дава кеш. Хвърля току-що напечатани пари във всяка ситуация, сякаш това само по себе си има значение. Но истината е, че всички замесени имат разрешително да грабят и крадат колкото им душа иска. Каквото се случва в Ирак, си остава в Ирак. Никой няма да ги даде под съд. Те са застраховани срещу наказанието, че извличат полза от нещастието на други хора.

Сорая заведе Харт в магазин за дрехи и те се престориха, че разглеждат камизоли, за да прикрие колко сериозен е разговорът.

— Дойдох в ЦРУ, защото не успях да променя „Блек Ривър“, но чувствах, че тук мога да направя нещо различно. Президентът ми даде мандат да променя организация, в която отдавна цари бъркотия.

Излязоха и пресякоха улицата. Вече бързаха надолу по пряката, на следващата свиха вляво, след още две преки — надясно, после пак наляво. Влязоха в просторен ресторант, които гъмжеше от хора. Идеално. Високото ниво на шум наоколо многобройните преплитащи се разговори щяха да направят техния разговор неуловим.

По искане на Харт ги настаниха на маса почти в дъното, откъдето имаха отлична видимост към вътрешността и към входната врата. Всеки, който влезеше, щеше да попадне в полезрението им.

— Добре замислено — каза Харт, когато седнаха. — Виждам, че си го правила и преди.

— Имаше моменти — особено когато работех с Джейсън Борн, — когато трябваше да заблудя някоя и друга опашка от ЦРУ.

Харт огледа обемистото меню.

— Мислиш ли, че това беше ван на ЦРУ?

— Не.

Харт погледна Сорая иззад менюто.

— Нито пък аз.

Те поръчаха речна пъстърва, салати „Цезар“ като начало, а за пиене — минерална вода. Редуваха се да проверяват хората, които влизаха в ресторанта.

Като преполови салатата, Сорая каза:

— През последните два дни засякохме необичайно бърборене. Не мисля, че „обезпокоително“ ще е прекалено силна дума.

Харт остави вилицата си.

— Как така?

— Много вероятно нова атака на американска земя да е във финалните си етапи.

Изражението на Харт веднага се промени. Явно беше потресена.

— Какво, по дяволите, правим тук? — гневно каза тя. — Защо не сме в кабинета, където да мобилизирам частите?

— Изчакайте да чуете цялата история — отвърна Сорая. — Спомнете си, че линиите и честотите, които „Тифон“ следи, са почти всичките отвъд океана. Така че за разлика от бъбренето, което другите разузнавания сканират, нашето е по-концентрирано. Но от това, което виждам, то е далеч по-точно. Както знаете, в обичайните разговори винаги има огромно количество дезинформация. С терористите, които подслушваме, не е така. Разбира се, ние проверяваме отново и отново точността на тези данни, но докато не се докаже обратното, се основаваме на предположението, че са истински. Обаче имаме два проблема и точно затова мобилизирането на ЦРУ не е най-мъдрият ход.

Влязоха три жени, които оживено разговаряха. Управителят ги поздрави като стари познати и им посочи кръгла маса близо до прозореца, където се настаниха.

— Първо, имаме съвсем кратък период от време, да кажем в рамките на една седмица, най-много десет дни. Обаче нямаме почти нищо на прицел, освен че според подслушването акцията е мащабна и сложна. Затова мислим, че е сграда. И пак, заради опита ни с мюсюлманите смятаме, че ще е обект и с икономическо, и със символно значение.

— Но нямате определено местоположение?

— Източният бряг, най-вероятно Ню Йорк.

— Нищо такова не е минавало през бюрото ми, което значи, че никоя от сродните ни агенции няма представа за тези данни.

— Това ви казвам — каза Сорая. — Те са само наши. На „Тифон“. Затова бяхме създадени.

— Още не си ми казала защо не трябва да информирам Вътрешна сигурност и да мобилизирам ЦРУ.

— Защото източникът на тези данни е съвсем нов. Сериозно ли мислите, че Вътрешна сигурност или Агенцията за национална сигурност ще вземат нашите данни за чиста монета? Те ще искат потвърждение — първо, няма да го вземат от собствените си източници и, второ, като се разровят в храсталака, ще застрашат каналите, които сме прокарали.