Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Тарканян се надигна, седна и се смъкна от носилката. Затрудняваше се да говори, затова се плъзна на колене и запълзя по хладния линолеум към мястото, където лежеше пистолетът.

Вкопчен с една ръка във врата на Борн, стрелецът освобождаваше ножа, за да го забие в корема на Борн.

— Дръпни се от него. — Тарканян насочваше оръжието към двамата мъже. — Ще стрелям направо.

Стрелецът го чу, заби опакото на ръката си в адамовата ябълка на Борн и го задави. После отметна тяло на една страна.

Преди Тарканян да успее да натисне спусъка, Борн стовари юмрук в бъбрека на стрелеца. Той изстена и Борн го дръпна между себе си и Тарканян. От закашлянето се разбра, че куршумът се е забил в гърдите на стрелеца.

Тарканян изпсува и се придвижи, за да върне Борн в полезрението си. През това време Борн издърпа ножа от увисналата ръка на стрелеца и го хвърли със смъртоносна точност. Силата му изтласка Тарканян назад. Борн избута стрелеца настрани, прекоси стаята и отиде до Тарканян, който лежеше в локва кръв. Ножът беше забит до дръжката в гърдите му. По положението на ножа Борн разбра, че е пробил белия дроб. След секунди Тарканян щеше да се удави в собствената си кръв.

Тарканян се втренчи в Борн. Засмя се в момента, в който каза:

— Сега си обречен.

Роб Бат направи подготовката чрез генерал Кендъл, заместникът на Лавал. Чрез него Бат получи възможност за достъп до определени подкрепления от черните операции в Агенцията за национална сигурност. Никакъв надзор от Конгреса, никаква врява и бъркотия. Що се отнасяше до федералното правителство, тези хора не съществуваха освен като помощен персонал, подчинен на Пентагона. За тях се смяташе, че се занимават с канцеларска работа в кабинет без прозорци някъде в недрата на сградата.

„Ето това е начинът, по който трябва да работят тайните служби“, каза на себе си Бат, докато излагаше операцията на осемте млади мъже, събрани в полукръг в една заседателна зала на Пентагона, предоставена на Бат от Кендъл. Без надзор, без дебнещи конгресни комисии, на които да докладваш.

Планът беше прост, такива бяха всички негови планове. Други хора може и да харесваха ударите под кръста и доносниците, но не и Бат. Мирише просто като ванилия, така беше казал Кендъл. Но колкото повече слагаш, толкова по-вероятно е да се объркат нещата, ето така разсъждаваше Бат. Освен това никой не проваляше простите планове; можеше да ги сглобиш и изпълниш за броени часове, ако се наложи, дори и с нови служители. Но истината бе, че той харесваше агентите на Агенцията за сигурност може би защото бяха военни. Бързо схващаха и дори още по-бързо се учеха. Никога не му се налагаше да повтаря казаното. Всички до един, изглежда, запаметяваха всичко, както им се представяше.

Още по-хубаво — заради военната им подготовка те безпрекословно се подчиняваха на заповеди, за разлика от агентите на ЦРУ. Сорая Мур беше подобен пример за човек, който винаги мислеше, че знае по-добър начин да се свърши работата. Освен това тези лоши момчета не се бояха от изпълнение; не се страхуваха да натиснат спусъка. Ако им се даде подходящата заповед, щяха да убият набелязания без колебания и без съжаление.

Бат се чувстваше донякъде доволен, като знаеше, че никой не наднича над рамото му, че не се налага да се обяснява на никого — дори на новата директорка на ЦРУ. Беше излязъл на съвсем различна арена, само негова, където можеше да взима важни решения, да измисля полеви операции и да ги провежда с увереността, че ще го подкрепят напълно, че никоя операция няма да се обърне като бумеранг срещу него, да го изправи лице в лице с конгресната комисия и позора. Когато приключи инструктажа преди мисията, лицето му пламтеше, пулсът му препускаше. Вътре в него се натрупвате топлина, която почти можеше да се нарече разпаленост.

Опита да не мисли за разговора си с министъра на отбраната, опита да не мисли как Лутър Лавал може да оглави „Тифон“, докато самият той гледа безпомощно отстрани. Бат по никакъв начин не искаше да предава контрола над такова мощно оръжие срещу тероризма, но Холидей не му беше оставил избор.

Всеки път само по една крачка. Ако имаше начин да спре Холидей и Лавал, Бат беше убеден, че ще го намери. Но за момента пак насочи вниманието си към непосредствената задача. Никой нямаше да прецака неговия план да залови Джейсън Борн. Знаеше това със сигурност. Само след часове Борн щеше да бъде задържан и така скрит, че дори Худини 4 4 Хари Худини (1874–1926) — американски илюзионист, известен с невероятните си трикове за освобождаване от белезници, резервоари, заключени с катинари и т.н. — Бел.прев. като него никога нямаше да може да излезе.