Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Права си — отвърна Харт. — Те са внимателни колкото слон в стъкларски магазин.

Сорая се приведе напред.

— Проблемът е, че групата, която планира атаката, ни е непозната. Тоест ние не знаем нищо за тяхната мотивация, манталитет и методи на действие.

Един след друг влязоха двама мъже. Бяха облечени като цивилни, но маниерите им на военни ги издаваха. Бяха настанени на отделни маси в двата срещуположни края на ресторанта.

— Агенцията за национална сигурност — каза Харт.

Сорая се намръщи.

— Защо Агенцията за сигурност ще ни следи?

— Ще ти кажа след малко. Да продължим с това, което в момента е належащо. Искаш да кажеш, че си имаме работа с напълно непозната, необвързана терористична организация, която е в състояние да планира атака с голям мащаб? Това звучи пресилено.

— Представете си как ще звучи на директорите от борда. Освен това нашите оперативни са се убедили, че единственият начин да се доберем до още данни е да пазим информацията си в тайна. Веднага щом тази група усети намек за нашата мобилизация, ще отложи операцията за друг път.

— Да предположим, че определеният времеви период е верен, могат ли да я прекъснат или отложат на този късен етап?

— Ние не можем, това е сигурно. — Сорая я удостои с язвителна усмивка. — Но терористичните мрежи нямат инфраструктура или бюрокрация, които да ги забавят, затова кой знае? Част от трудността да ги засечеш и прихванеш, е тяхната безкрайна гъвкавост. Такъв по-съвършен начин на действие искаше Мартин от „Тифон“. За това е моят мандат.

Сервитьорът прибра наполовина изядените им салати. След минута пристигна основното ястие. Харт поиска още една бутилка минерална вода. Устата й беше пресъхнала. Сега, от една страна, я дебнеше Агенцията за национална сигурност, а от друга — необвързана с други мрежи терористична организация, която се канеше да атакува голяма сграда на Източното крайбрежие. Като Сцила и Харибда. Всяка от тях можеше да съсипе кариерата й в ЦРУ, преди още да е започнала. Харт не можеше да позволи това да се случи. И нямаше.

— Извинявай за момент — каза тя, като стана.

Сорая огледа ресторанта, но държеше в периферното си зрение поне единия от агентите. Тя видя как се напряга, когато директорката на ЦРУ тръгна към дамската тоалетна. Беше станал и си проправяше път към задната част, когато Харт се върна. Той смени посоката и пак седна.

Щом директорката се настани на стола, погледна Сорая в очите.

— След като си решила да ми предадеш тази информация тук, вместо в кабинета, предполагам, че имаш идея как да се действа по-нататък.

— Слушайте — каза Сорая. — Ситуацията е напечена и нямаме достатъчно данни, за да мобилизираме, камо ли да действаме. Имаме по-малко от седмица да разберем всичко за тази терористична организация, базирана един Господ знае къде, с кой знае колко членове.

Не е времето и мястото за обичайния протокол. Той с нищо няма да ни помогне — Сорая хвърли поглед към рибата, сякаш беше последното нещо, което искаше да сложи в устата си. Когато пак вдигна очи, каза: — За да намерим тази терористична група, ни е нужен Джейсън Борн. Ние ще се погрижим за останалото.

Харт я погледна така, сякаш беше побъркана.

— Дума да не става.

— Като се има предвид колко е спешна мисията — отвърна Сорая, — той е единственият, който има шанс да ги открие и да ги спре.

— Няма да остана и един ден на работа, ако излезе, че използвам Джейсън Борн.

— От друга страна — каза Сорая, — ако не се задействате по тази информация, ако тази група извърши нападението, ще изхвръкнете от ЦРУ още преди да си поемете дъх.

Харт се облегна назад и се засмя.

— Ти наистина си голяма работа. Искаш да разреша използването на агент изменник — на човек, който в най-добрия случай е неуравновесен и когото много могъщи хора в тази институция смятат за опасен, особено за ЦРУ — в мисия, която може да има ужасни последствия за страната и оцеляването на ЦРУ, каквото го познаваме?

Тръпка на безпокойство мина по гръбнака на Сорая.

— Чакайте малко, върнете назад. Какво имате предвид под оцеляването на ЦРУ, каквото го познаваме?

Харт хвърли поглед от единия агент на АНС към другия. После изпусна дълбока въздишка и разказа на Сорая всичко, което беше станало от момента, в който я извикаха в Овалния кабинет да се срещне с президента, и се беше озовал очи в очи с Лутър Лавал и генерал Кендъл.

— След като успях да се наложа над президента, Лавал ме хвана навън да си поговорим — завърши Харт. — Каза ми, че ако не се държа добре с него, ще ме атакува с всичките си средства. Той иска да завземе ЦРУ, Сорая, иска то да стане част от неговата вечно разширяваща се разузнавателна територия. Но не се борим само срещу Лавал, а срещу шефа му, министъра на отбраната. В дъното на целия план стои Бъд Холидей. „Блек Ривър“ си имаше вземане-даване с него, когато аз бях там, неприятни истории. Ако той успее да пъхне ЦРУ под шапката на Пентагона, можеш да бъдеш сигурна, че военните ще влязат и ще съсипят всичко с обичайния си войнствен характер.