Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Борн изхвърча от вратата и хукна диагонално по стъпалата, като се насочи на запад, право към Дванадесета улица. Очакваше да види още агенти при югозападния ъгъл на сградата, но щом излезе от „Индипендънс Авеню“ по Дванадесета улица, се озова срещу поток от хора, привлечени към сградата от алармата. Вече се чуваше как сирените на пожарните коли се носят над все по-шумната глъч на тълпата.

Той забърза надолу по улицата към входа на метростанция „Смитсониън“ и пътем влезе в интернет през мобилния си телефон. Отне му по-дълго време, отколкото би искал, но накрая натисна иконата с „Отметки“ и се върна в сайта на метрото. Като намери в менюто станция „Смитсониън“, той отиде до линка за пристигането на следващия влак, чиято информация се обновяваше на всеки трийсет секунди. Три минути до влак 6 от Оранжевата линия до „Виена/Феърфакс“. Той бързо съчини текстово съобщение „ФБ“ и го прати на номер, който беше уговорил предварително с професор Спектър.

Метростанцията, задръстена от хора, спрели на стълбите, за да гледат разигралите се събития, беше само на петдесет метра разстояние. Борн чу полицейски сирени и видя няколко немаркирани коли да се насочват по Дванадесета улица към „Джеферсън“. Щом стигнаха до кръстовището, всички завиха на изток освен една, която тръгна право на юг.

Борн се опита да побегне, но натискът на хората му попречи. Отскубна се и попадна в малка празна зона сред огромната блъсканица, когато стъклото на шофьора на патрулна кола се смъкна надолу. Един здравеняк с противно лице и почти плешива глава насочи същото такова странно оръжие към него.

Борн се извъртя и една от подпорите при входа на метростанцията го закри от въоръжения. Не чу никакъв звук — както не беше чул и във „Фриър“, но нещо закачи левия му прасец. Той погледна надолу и видя мъничка метална стрела, която лежеше на улицата. Само го одраска, това беше всичко. Борн заобиколи колоната и хукна надолу по стълбите към метрото, като си проправяше път през зяпачите. Имаше по-малко от две минути да свари Оранжева линия 6 до „Виена“. Следващият влак щеше да тръгне след четири минути — прекалено много време на платформата в очакване агентите от АНС да го хванат. Трябваше да успее за първия влак.

Купи си билет и влезе. Тълпите изтъняваха и се сгъстяваха като вълни, които се втурваха към брега. Той усети, че започна да се поти. Левият му крак се подхлъзна. Щом възвърна равновесие, предположи, че онова, което е било в малката стреличка, трябва да има и друго въздействие освен одраскването. Вдигна поглед към електронните знаци и трябваше да се придвижи, за да намери необходимата платформа. С усилие продължаваше да напредва, но не можеше да се довери на себе си, защото част от него му говореше: „Седни, затвори очи, остави се на съня.“ Като застана пред един автомат за закуски, той потърси дребни в джоба си и купи толкова шоколади, колкото можеше. После застана на опашката за ескалатора.

Малко по-надолу се спъна, не улучи подвижната платформа и се удари в двама души пред него. За миг беше изгубил съзнание. Когато се добра до платформата, се чувстваше разнебитен и дезориентиран. Покритият с бетонни плочи таван беше надвиснал като дъга и заглушаваше звуците на стотиците хора, които се трупаха на платформата.

Оставаше по-малко от минута. Той усещаше вибрацията на идващия влак и вятъра, който изтласкваше напред.

Беше изгълтал един шоколад и започваше втория, когато влакът спря на станцията. Борн пристъпи вътре и се остави на потока от хора да го понесе. Точно когато вратите се затваряха, в другия край на вагона връхлетя висок мъж с широки рамене и черен шлифер. Вратата се затвори и влакът потегли.

Щом видя мъжа с черния шлифер да си проправя път към него от другия край на вагона, Борн изпита неприятно чувство на клаустрофобия. Докато стигнат следващата станция, ще е заклещен в това ограничено пространство. След първоначалното облекчение от шоколада Борн почувства отпадналост, която пълзеше нагоре по левия му крак, докато серумът влизаше в кръвообращението му. Той разкъса обвивката на един шоколад и го изгълта. Колкото по-бързо успееше да усвои захарта и кофеина в организма си, толкова по-добре тялото му щеше да се бори срещу въздействието на наркотика. Но този ефект щеше да е само временен, а после кръвната захар рязко щеше да падне и да изсмуче адреналина от организма.

Влакът достигна Федералния триъгълник и вратите с плъзгане се отвориха. Голяма тълпа от хора слезе, а друга се качи. Черния шлифер използва краткото разреждане на пътниците, за да напредне към мястото, където стоеше Борн, обгърнал една хромирана дръжка. Вратите се затвориха. Влакът ускори. Огромен мъж с татуировки върху опакото на ръцете препречи пътя на Черния шлифер. Той се опита да се промъкне напред, но татуираният го изгледа кръвнишки и отказа да помръдне. Черния шлифер можеше да използва своята служебна карта, за да отмести хората от пътя си, но не го направи, без съмнение за да не създава паника. Но дали беше от АНС или от ЦРУ, оставаше загадка. Като се опитваше да възстанови зрението си, Борн се взря в лицето на своя нов неприятел. Търсеше знаци, които загатват към кого принадлежи. Лицето на Черния шлифер беше квадратно, безинтересно, но с особената безчувствена жестокост, която военните изискваха от своите тайни агенти. „Сигурно е от АНС“, реши Борн. Въпреки замъгленото си съзнание той беше наясно, че трябва да се справи с Черния шлифер преди мястото на срещата във „Фоги Ботъм“.