Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Две деца залитнаха към Борн, докато влакът се накланяше на един завой. Той ги задържа прави и ги върна при майка им, която му се усмихна в знак на благодарност. Влакът с грохот влезе в „Метро Център“. Борн видя моментен проблясък от временни прожектори — група работници поправяха ескалатор. От другата му страна млада блондинка на ушите със слушалки, които водеха до MP3 плейър, притисна рамо в неговото, извади евтина пластмасова кутийка с пудра и провери състоянието на грима си. Като сви устни, тя пъхна пудрата обратно в чантата си и изрови ароматен блясък за устни. Докато момичето си слагаше блясъка, Борн взе пудрата и бързо я скри в дланта си, а на нейно място сложи двайсетдоларова банкнота.

Вратите се отвориха и Борн излезе навън с малка тълпа хора. Черния шлифер, хванат между вратите, изскочи от вагона и успя да стъпи на платформата точно навреме. Като лъкатушеше из забързаното множество, той последва Борн към асансьора. Повечето хора се насочваха към стълбите.

Борн провери местоположението на временните прожектори. Отправи се към тях с умерено бърза крачка, за да може Черния шлифер да навакса част от разстоянието между тях. Предполагаше, че той също има оръжие със стрелички. Ако някоя стрела улучеше Борн, където и да е, дори в крайник, това щеше да е краят. С кофеин и без кофеин, той щеше да изгуби съзнание и от АНС щяха да го хванат.

Възрастни хора и инвалиди, някои от тях в колички, чакаха асансьора. Вратата се отвори. Борн се втурна напред, сякаш да успее да се вреди, но в мига, в който стигна блясъка на прожекторите, той обърна и насочи огледалото на пудриерата под ъгъл, който отрази светлината в лицето на Черния шлифер.

Моментално заслепен, Черния шлифер спря и вдигна ръка с дланта навън. Борн мигновено стигна до него. Заби ръка в главния нервен сноп зад дясното ухо на Черния шлифер, изтръгна оръжието със стрелите от ръката му и стреля в бедрото му.

Мъжът залитна на една страна, Борн го подхвана и го издърпа до стената. Няколко души извърнаха глави, за да зяпат, но никой не спря. Забързаната край тях тълпа леко забави крачка, преди да поеме пак с пълна скорост.

Борн остави Черния шлифер там и се промъкна през почти плътната преграда от хора обратно към Оранжевата линия. Четири минути по-късно беше изял още два шоколада. Пристигна друг оранжев влак 6 за „Виена“ и като хвърли последен поглед през рамо, Борн се качи. Знаеше, че сега най-много има нужда от вода, колкото може да поеме, за да изхвърли медикамента от организма си час по-скоро.

Две спирки по-нататък той излезе на „Фоги Ботъм“. Изчака в края на платформата, докато не слязоха всички пътници.

После тръгна след тях нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж в опит да проясни съзнанието си.

Първото вдишване на студен нощен въздух беше дълбоко и ободряващо. Освен лекото гадене, вероятно предизвикано от продължителното замайване, той се чувстваше по-добре. Щом се появи от изхода на метрото, наблизо се запали двигател; включиха се фаровете на тъмносиньо ауди. Той пъргаво отиде до колата, отвори предната врата и се пъхна вътре.

— Как мина? — Професор Спектър си проправи път с колата и влезе в задръстването.

— Получих повече, отколкото се бях спазарил — каза Борн, като опря глава на облегалката. — И има промяна в плана. Ще има хора, които със сигурност ще ме търсят на летището. Тръгвам с Мойра, поне да стигна до Мюнхен.

По лицето на професора се изписа дълбока загриженост.

— Смяташ ли, че това е разумно?

Борн извърна глава и се загледа през прозореца към преминаващия град.

— Няма значение. — Той мислеше за Мартин и Мойра. — Преминах разумната граница преди време.

— Невероятно е — каза Мойра.

Борн вдигна поглед от файловете, които беше измъкнал от Вероника Харт.

— Кое е невероятно?

— Че седиш тук срещу мен в този разкошен самолет. — Мойра носеше лъскав черен костюм и обувки с практични подметки. Около врата й имаше фина златна верижка.

— Не трябваше ли да пътуваш за Москва тази вечер?

Борн отпи вода от подноса на страничната масичка и затвори файла. Трябваше му повече време, за да установи дали Карим ал Джамил е подправил тези разговори, но имаше и подозрения. Знаеше, че Мартин беше твърде предпазлив, за да й каже нещо класифицирано — което направо включваше всичко, което ставаше в ЦРУ.

— Исках да съм близо до теб. — Той видя как лека усмивка се плъзна по широките устни на Мойра. После хвърли бомбата: — Освен това АНС ме преследва.