Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Не го вярвам — категорично каза тя.

— Да речем, че си права. Другата възможност е просто ужасна. Ако не Харт е поставила капана, значи някой високопоставен в ЦРУ го е направил. Аз директно се обърнах към Харт, за да я помоля.

— Да — отвърна Сорая. — Като използва моя телефон, много ти благодаря.

— Намери ли го? Сега си с нов.

— Беше в канавката, където си го хвърлил.

— Тогава престани да се оплакваш — каза Борн, без да е груб. — Не мога да си представя, че Харт е казала на прекалено много хора за тази среща, но един от тях работи против нея и ако е така, много вероятно да е вербуван от Лавал.

Ако Борн беше прав… Ами естествено, че беше.

— Ти си голямата награда, Джейсън. Ако Лавал успее да те залови, след като никой в ЦРУ не е могъл, той ще е героят. След това ще може да завземе ЦРУ с песен — Сорая усети как над челото й избива пот. — При тези обстоятелства — продължи тя — мисля, че би трябвало да се оттеглиш.

— Трябва да видя кореспонденцията между Мартин и Мойра. И ако Харт организира този капан, тогава тя никога няма да ми даде достъп до тези файлове по друго време. Трябва да рискувам, но не и докато ти не се убедиш, че Харт носи материала.

Сорая, която беше почти до входа, изпусна дълбока въздишка.

— Джейсън, аз намерих разговорите. Мога да ти кажа какво има в тях.

— Мислиш ли, че можеш да ми ги цитираш дословно? — попита той. — Така или иначе, не е толкова просто. Карим ал Джамил е подправил стотици файлове, преди да замине. Познавам метода, който е използвал, за да ги промени. Трябва да ги видя с очите си.

— Явно няма начин да те разубедя.

— Така е — отвърна Борн. — Когато се увериш, че материалът е автентичен, звънни ми на мобилния веднъж. После искам да заведеш Харт в лоджията, далеч от самия вход.

— Защо? — попита тя. — Това само ще те затрудни да… Джейсън?

Но Борн вече беше затворил.

От своята наблюдателна позиция върху покрива на „Форестър Билдинг“ на „Индипендънс Авеню“ Борн придвижи своя мощен бинокъл за нощно виждане от Сорая, докато тя отиваше към директорката, покрай струпаните туристи, които се лутаха наоколо, до агентите на пост около западния край на алеята. Двама се размотаваха и бъбреха край североизточния ъгъл на северната сграда на земеделското министерство. Друг, с ръце в джобовете на шлифера, пресичаше диагонално на югозапад от „Медисън Драйв“ към „Смитсониън“. Четвърти беше зад колелото на неправилно паркирана кола на „Конститюшън Авеню“. Всъщност тъкмо той беше разкрил играта. Борн беше забелязал колата, паркирана на неразрешено място, точно когато патрулка на градската полиция спря успоредно на нея. Прозорците й се смъкнаха, последва разговор. Шофьорът на незаконно паркираната кола за кратко показа лична карта. Патрулката се отдалечи.

Петият и шестият агент бяха източно от „Фриър“, единият приблизително на средата между „Медисън“ и „Джеферсън Драйв“, а другият — пред сградата на музея за индустриално изкуство. Борн знаеше, че трябва да има поне още един.

Беше почти пет часът. Зимният полумрак се беше спуснал много бързо, подсилваха го блещукащите светлини, увити празнично около стълбовете на лампите. След като запамети поста на всеки агент, Борн се върна на земята, като използва первазите на прозорците, за да се задържа с ръце и крака.

В момента, в който се покажеше, агентите щяха да се раздвижат. Като прецени разстоянието, на което бяха от местоположението на директорката и Сорая, той изчисли, че няма повече от две минути, за да вземе папките от Харт.

Докато чакаше знак от Сорая, скрит в сенките, той се напрегна да разпознае останалите агенти. Не можеха да си позволят да оставят „Индипендънс Авеню“ непокрито. Ако Харт всъщност не носеше папките, тогава Борн щеше да постъпи, както Сорая беше предложила в началото, и незабелязано щеше да се махне от района.

Той си представи как на входа на „Фриър“ Сорая разговаря с директорката. Щеше да настъпи първият нервен миг на потвърждение, после Сорая трябваше да насочи разговора към папките. Трябваше да намери начин Харт да й ги покаже, за да се увери, че са автентични.

Телефонът му звънна веднъж и замлъкна. Папките бяха автентични.

Той влезе в интернет на път за станцията на метрото й провери най-новото разписание на движението, като преценяваше какви възможности има. Тази процедура му отне по-дълго време, отколкото би искал. Действителната и непосредствена опасност беше, че един от шестимата агенти поддържаше връзка със своята база — на ЦРУ или на Пентагона, — чиято фина електронна телеметрия можеше да закове в точка телефона му и още по-лошо, да шпионира какво теглил от интернет. Обаче това не можеше да се избегне. Достъпът трябваше да стане на място и веднага в случай на непредвидено закъснение в транспорта. Той прогони тревогата от ума си и се съсредоточи върху това, което трябваше да направи. Следващите пет минути бяха решаващи.