Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Все още не те разбирам — поклати глава той. — Ние сме на различни страни в този конфликт.

— Ето тук грешиш. Аз никога не съм била част от този конфликт. Не ми харесваше, само се преструвах, че е така. Отначало си го поставих за цел — дали ще мога да заблудя Пьотър, а после и останалите. Щом успях, просто изглеждате по-лесно да продължавам така. Плащаха ми добре, учех се по-бързо от другите, имах доходи, които никога не бих спечелила като диджей.

— Можела си да напуснеш по всяко време.

— Можех ли? — Тя вирна глава. — Щяха да хукнат след мен, както сега преследват теб.

— Но сега промени решението си и ги напусна. — Той вирна глава. — Не ми казвай, че е заради мен.

— Защо не? Харесва ми да седя до вихрушка. Успокояващо е.

Аркадин изсумтя, отново смутен.

— Освен това последната сламка дойде, когато открих какво планират.

— Мислела си за своя американски спасител?

— Вероятно не можеш да разбереш, че един-единствен човек може да повлияе на живота ти.

— О, напротив, мога — каза Аркадин, като мислеше за Семьон Икупов. — В това отношение ти и аз сме еднакви.

Тя посочи с ръка.

— Изглеждаш толкова зле.

— Ела — каза той, като ставаше. Заведе я отзад, покрай кухнята, надникна вътре, после я вкара в мъжката тоалетна.

— Разкарай се — заповяда на някакъв мъж пред мивката.

Той огледа помещението, за да се увери, че са сами.

— Ще ти кажа как да наместиш това проклето рамо.

Когато й даде указания, тя попита:

— Ще боли ли?

В отговор той сложи дръжката на дървената лъжица, която беше свил от кухнята, между зъбите си.

Борн с голямо нежелание обърна гръб на габонската усойница. През ума му преминаха много неща, най-малкото свързани с Михаил Тарканян. Той беше къртицата в организацията на професора. Кой знае колко информация имаше за мрежата на Спектър; Борн не можеше да му позволи да избяга.

Мъжът, който сега стоеше пред него, имаше плоско лице и мазна кожа. Имаше двудневна брада и лоши зъби. Дъхът му вонеше от цигари и загниваща храна. Насочи своя глок със заглушител право в гърдите на Борн.

— Излез оттук — тихо каза той.

— Няма значение дали ще се подчиня или не — отвърна Борн. — Херпетологът надолу по коридора със сигурност се е обадил на охраната. Всички ще бъдем арестувани.

— Навън. Веднага.

Мъжът направи фатална грешка, че посочи с пистолета. Борн с лявата си ръка блъсна издължената цев настрани и тръшна въоръжения върху отсрещната стена на коридора, като заби коляно в слабините му. Докато стрелецът се дърпаше, Борн изби пистолета от ръката му, сграбчи го за палтото и стремително го запрати в клетката на габонската усойница с такава сила, че той се плъзна по пода към ъгъла, в който лежеше навита змията.

Като имитираше усойницата, Борн издаде ритмичен съскащ звук и змията повдигна глава. В мига, в който чу съскането на съперница, тя усети нещо живо, навлязло в нейната територия. И нападна ужасения стрелец.

Борн се втурна надолу по коридора. Вратата в далечния край зееше отворена и той се озова на дневна светлина. Тарканян го чакаше, ако се изплъзне на двамата въоръжени, за да не протака гонитбата. Той заби юмрук в бузата на Борн, а после му стовари ожесточен ритник. Но Борн хвана с ръце обувката му, усука ходилото и го събори на земята.

Борн чуваше викове, шляпане и скърцане на евтини подметки по бетона. Охраната беше тръгнала, макар че още не се виждаше.

— Тарканян — каза той и го цапардоса.

Тарканян тежко се стовари долу. Борн коленичи до него и започна да прави изкуствено дишане уста в уста, когато трима служители от охраната завиха зад ъгъла и се приближиха до него с тежки стъпки.

— Приятелят ми припадна, когато видяхме мъжете с пистолетите. — Борн даде вярно описание на двамата стрелци и посочи към отворената врата на центъра за влечуги. — Може ли да извикате помощ? Приятелят ми е алергичен към горчица. Мисля, че сигурно е имало малко в картофената салата, която ядохме на обяд.

Един от охранителите се обади на спешния телефон, а другите двама с извадени оръжия изчезнаха през вратата. Охранителят остана с Борн, докато пристигнат парамедиците. Те прегледаха Тарканян и го натовариха на носилката. Борн вървеше отстрани, докато си проправяха път през струпалите се зяпачи към линейката, която чакаше на „Кънектикът Авеню“. Борн им каза за алергичната реакция на Тарканян, както и че в това състояние е свръхчувствителен към светлина. Качи се в задната част на линейката. Един от парамедиците затвори вратите зад него, а другият приготви системата с фенотиазин. Возилото потегли с виеща сирена.