Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Като минаха покрай безкракия жълтокоремник, Борн издърпа Тарканян в зоната на змиите. Точно в този момент Тарканян реши да действа. Извърна се встрани, като отскочи назад към приближаващите се мъже, и избута Борн около една крачка, но Борн стовари в слепоочието му зашеметяващ удар.

Някакъв работник бе коленичил с кутия инструменти пред една празна клетка и поправяше вентилационната решетка в долната й част. Борн отмъкна от кутията късо парче твърда тел.

— Кавалерията днес няма да те спаси — каза Борн, докато влачеше Тарканян към вратата. Вратата водеше към работната зона, скрита от посетителите. Един от преследвачите се приближаваше, когато Борн отключи бравата с парчето тел. Той отвори вратата и пристъпи вътре. Затвори я зад себе си и заключи.

Мъжете заблъскаха по вратата и тя се разтресе на пантите. Борн се озова в тесен служебен коридор, осветен от дълги флуоресцентни тръби, после се втурна зад клетките. По дясната стена на еднакво разстояние имаше врати, а при отровните змии — витрини за хранене.

Борн чу тихо изпращяване и ключалката се откърти от вратата. Мъжете бяха въоръжени с малокалибрени пистолети, снабдени със заглушители. Щом един от тях прекрачи прага, Борн блъсна препъващия се Тарканян пред себе си. Къде беше другият мъж? Борн погледна към далечния край на коридора, откъдето очакваше всеки момент да се появи вторият мъж.

Като усети, че Борн за миг измества вниманието си, Тарканян се завъртя и го удари странично с тялото си. Изгубил равновесие, Борн залитна през отворената врата и влезе в клетката на питона. С груб, лаещ смях Тарканян хукна нататък.

Херпетологът, дошъл в клетката да нагледа питона, се възмути от появата на Борн. Борн не му обърна внимание, пресегна се и разви един от гладните питони от най-близкия до него клон. Щом змията, усетила топлината му, се уви около протегнатата му ръка, Борн се извърна и се втурна по коридора точно навреме, за да замахне с юмрук в слънчевия сплит на въоръжения. Когато мъжът се преви на две, Борн изплъзна ръката си от намотката на питона и уви тялото му около гърдите на мъжа. Щом видя питона, мъжът изкрещя. Змията започна да стяга обръчите си около него.

Борн изтръгна пистолета със заглушител от ръката му и се втурна след Тарканян. Пистолетът беше „Глок“, а не „Таурус“. Както подозираше, тези двамата не бяха от същия отбор, отвлякъл професора. Тогава кои бяха? Членове на Черния легион, пратени да измъкнат Тарканян? Но ако беше така, откъде знаеха, че е загазил? Нямаше време за отговори: вторият мъж се беше появил в далечния край на коридора.

Щом стрелецът се прицели в Борн, той кръстоса ръце пред лицето си и се пъхна с главата напред в една от витрините за хранене. Стъклото се строши. Борн вдигна поглед и видя, че е застанал лице в лице с една габонска усойница, най-отровната и с най-дългите зъби от всички змии. Шарките й бяха в черно и охра. Грозната й триъгълна глава се изправи, езикът й се стрелна навън, преценяващ, в опит да определи дали съществото, проснато пред нея, е заплаха.

Борн лежеше неподвижен като камък. Усойницата започна да съска с равномерен ритъм, който сплескваше главата й при всяко свирепо дихание. Малките рогчета край ноздрите и потрепераха. Борн определено я беше обезпокоил. От дългите си пътувания из Африка той знаеше това-онова за навиците на влечугото. Не беше склонно да ухапе, освен ако не е сериозно провокирано. От друга страна, той изобщо не можеше да рискува и да раздвижи тялото си в този момент.

Като знаеше, че е уязвим отвсякъде, той бавно вдигна лявата си ръка. Постоянният ритъм на съскането не се промени. Без да откъсва поглед от влечугото, той продължи да движи ръката си нагоре над главата му. Беше чел за една техника за успокояване на този вид змии, но нямаше представа дали ще подейства. Докосна змията отгоре по главата с върха на пръста си. Съскането престана. Наистина подейства! Сграбчи я за врата. Пусна оръжието и подхвана с другата си ръка тялото на усойницата. Влечугото не оказа съпротива. Като премина предпазливо през клетката до другия край, той остави змията внимателно в един ъгъл. От другата страна на стъклото групичка деца се бяха вторачили в него с отворени уста. Борн се отдръпна от змията, без да откъсва очи от нея. Близо до строшената витрина за хранене той се спусна на колене и грабна глока.

Един глас зад него каза:

— Остави пистолета и бавно се обърни.

— Изкълчено е проклетото — каза Аркадин.