Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Сънувам все един и същи кошмар — каза министърът на отбраната Ървин Рейнолдс „Бъд“ Холидей. — Седя точно тук, в „Аушак“ в „Бетезда“, изведнъж влиза Джейсън Борн и в стил „Кръстникът 2“ ме прострелва в гърлото, а после и между очите.

Холидей седеше на една маса в задната част на ресторанта заедно с Лутър Лавал и Роб Бат. „Аушак“, горе-долу на средата на пътя между Националния военноморски медицински център и кънтри клуб „Чеви Чейз“, беше негово любимо място за срещи. Понеже ресторантът се намираше в „Бетезда“ и особено защото беше афганистански, никой, когото Холидей познаваше или от когото искаше да запази тайна, не идваше тук. Министърът на отбраната се чувстваше най-удобно на не много популярни места. Той беше човек, презиращ Конгреса, но още повече презираше неговите надзорни комисии, защото винаги се ровеха в неща, които не ги засягаха и от които не разбираха, камо ли да са компетентни.

Тримата мъже бяха поръчали ястието, което беше специалитет на заведението: листове паста, пълнени с арпаджик, напоен в пикантен, задушен с месо, доматен сос. Всичко това беше залято с кисело мляко и украсено с листенца джоджен. Тримата бяха единодушни, че аушак е идеалното зимно ястие.

— Скоро този кошмар ще изчезне, сър — каза Лавал с онази сервилност, която караше Бат да скърца със зъби. — Не е ли така, Роб?

Бат уверено кимна.

— Точно така. Имам план, който е всъщност съвсем безопасен.

Може би трябваше да го каже другояче. Холидей се намръщи.

— Никой план не е безопасен, господин Бат, особено когато включва Джейсън Борн.

— Уверявам ви, никой не знае това по-добре от мен, господин министър.

Бат, като най-старши сред седемте директори, не се безпокоеше, когато му противоречат. Той играеше защитник на човек с голям опит в отблъскване на претендентите за короната. Все пак беше наясно, че стъпва по неизследвана земя, където се вихреше борба за власт с неясен изход.

Той отмести чинията си. След като си имаше работа с тези хора, знаеше, че играе с пресметнат риск; от друга страна, усещаше искрите, които прехвърчаха откъм министър Холидей. Бат беше навлязъл в истинската властова мрежа на нацията, място, на което тайно бе копнял да попадне, и почувства силно главозамайване.

— Тъй като планът се свежда до директор Харт — каза сега Бат, — надявам се, че ще успеем да ударим с един куршум два заека.

— Нито дума повече. — Холидей вдигна ръка. — Лутър и аз трябва да се придържаме към благоприлично опровержение. Не можем да си позволим изходът от тази операция да удари нас. Това ясно ли е, господин Бат?

— Пределно ясно, сър. Това чисто и просто си е моя операция.

Холидей се ухили.

— Синко, тези думи са музика за големите ми стари тексаски уши. — Той подръпна възглавничката на ухото си. — Сега, предполагам, че Лутър ти е казал за „Тифон“.

Бат премести поглед от министъра към Лавал и обратно.

— Не, сър, не е.

— Пропуснал съм — меко каза Лавал.

— Е, това е най-подходящият момент. — По лицето на Холидей все така грееше усмивка.

— Ние смятаме, че един от проблемите на ЦРУ е „Тифон“ — каза Лавал. — На директора му се събира твърде много — да преустрои правилно и да ръководи ЦРУ, и да държи юздите на „Тифон“. При това положение отговорността за „Тифон“ ще бъде свалена от плещите ви. Този отдел ще бъде контролиран пряко от мен.

Целият въпрос се разглеждаше спокойно, но Бат знаеше, че обмислено го заставят да се подчини. Тези хора бяха поискали контрол над „Тифон“ от самото начало.

— „Тифон“ е рожба на ЦРУ — каза той. — Той е продукт на Мартин Линдрос.

— Мартин Линдрос е мъртъв — отсече Лавал. — Сега директор на „Тифон“ е поредната жена. Трябва да се занимаем с това, както и с много други въпроси, които ще повлияят на бъдещето на „Тифон“. И ти ще трябва да вземеш съдбоносни решения, Роб, за цялото ЦРУ. Не искаш в чинията си повече, отколкото можеш да поемеш, нали? — Това не беше въпрос.

Бат се почувства така, сякаш губеше тяга на хлъзгав наклон.

— „Тифон“ е част от ЦРУ — каза той като последен, немощен опит да си възвърне контрола.

— Господин Бат — прекъсна го Холидей. — Ние обявихме своето решение. С нас ли сте или да вербуваме някой друг от ЦРУ?

Мъжът, който се обади на професор Спектър в ресторанта, беше Михаил Тарканян. Борн предложи за място на среща националния зоопарк и професорът се обади на Тарканян.

След това професорът позвъни на секретарката си в университета, за да й каже, че той и професор Уеб ще си вземат свободен ден. Качиха се в колата на Спектър и от имението потеглиха към зоопарка.