Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Борн попиваше всяка дума, всяка подробност от фотографиите.

— Неговите схващания за исляма не влизаха ли в противоречие с нацисткия расов ред?

— Ти познаваш хората по-добре от всеки, Джейсън. Те имат безкраен капацитет за рационализиране на реалността, за да пасва на собствените им идеи. Така беше и с Химлер, който беше убедил себе си, че славяните и евреите са низши човешки същества. Азиатският елемент в руската нация беше причина онези хора, които бяха потомци на великите воини Атила, Чингис хан, Тамерлан, да паснат на критериите му за превъзходство. Химлер се възползва от мюсюлманите по тези места, от потомците на монголите.

Тези хора станаха ядрото на нацистките Източни легиони, но най-хубавото парче от баницата Химлер запази за себе си, като ги обучи тайно с най-добрите си водачи в СС и усъвършенства уменията им не само на войници, но и на елитни бойци, шпиони и наемни убийци и според разпространеното мнение копнееше да ги командва. Той ги нарече Черния легион. Разбираш ли, аз направих щателно проучване на нацистите и техните Източни легиони. — Спектър посочи щита с трите конски глави, обединени от човешкия череп. — Това е тяхната емблема. От 1943 година нататък от нея се страхуваха дори повече, отколкото от двете светкавици на СС или от символа на техния придатък, Гестапо.

— Малко е късничко нацистите да бъдат сериозна заплаха — каза Борн. — Не мислите ли?

— Връзката на Черния легион с нацистите отдавна е изчезнала. Сега той е най-мощната и влиятелна ислямска терористична мрежа, за която никой не е чувал. Нейната анонимност е умишлена. Финансира се чрез законната фасада на Източното братство.

Спектър извади друг албум. Той беше пълен с изрезки от вестници за терористични атаки по целия свят: Лондон, Мадрид, Карачи, Фалуджа, Афганистан, Русия. Докато Борн прелистваше страниците, списъкът нарастваше.

— Както виждаш, за някои от тези атаки са поели отговорност различни познати терористични мрежи. За други никой не е поел отговорност, никой терорист изобщо не е бил свързан с тях. Но от своите източници знам, че всичките са извършени от Черния легион — каза Спектър. — И сега планират най-голямата си, най-зрелищна атака. Джейсън, ние мислим, че се прицелват в Ню Йорк. Казах ти, че Пьотър Зилбер, младежът, убит от Черния легион, беше специален. Той беше магьосник. Някак си успя да открадне плановете за целта на атаката на легиона. Разбира се, обикновено планирането се извършва изцяло устно. Но явно мишената на тази атака е толкова сложна, че Черният легион е трябвало да се сдобие с действителните планове на конструкцията. Затова смятам, че ще е голяма сграда във важен район на града. Абсолютно наложително е да намерим този документ. Това е единственият начин да узнаем къде смята да удари Черният легион.

Аркадин седна на пода на малката площадка, краката му висяха от двете страни на отвора над най-горния етаж.

— Извикай им — прошепна той. Сега, след като беше разположен на висока позиция, така да се каже, искаше да ги привлече към себе си. — Давай. Нека да знаят къде си.

Девра изкрещя.

Сега Аркадин чу как някой с глухо кънтене се качва по желязната стълба. Щом отдолу се подадоха глава и ръка, която държеше пистолет, Аркадин заби глезените си в ушите на мъжа. Той облещи очи и Аркадин дръпна пистолета от ръката му, подпря се и прекърши врата на мъжа.

В момента, в който го пусна, мъжът се изтърколи с трополене надолу по стълбата. Както се предполагаше, през квадратния отвор полетя порой изстрели и куршумите се забиха в тавана. Още щом утихнаха, Аркадин блъсна Девра през отвора и я последва, като се плъзна надолу по външния край на стълбата.

Както се надяваше, останалите двама мъже, шокирани от загубата на своя другар, прекратиха огъня. Аркадин простреля единия в дясното око. Другият се отдръпна зад един ъгъл, когато Аркадин стреля по него. Аркадин изправи момичето — натъртено, но иначе невредимо, — втурна се към първата врата и блъсна по нея. Като чу раздразнен мъжки глас, той заблъска по отсрещната врата. Никакъв отговор. Стреля с пистолета си в ключалката, разби вратата и я отвори.

Апартаментът беше необитаем и по купищата прах и мръсотия, разбра, че никой не беше живял тук от доста време. Аркадин се втурна към прозореца. Изведнъж чу познати писъци. Стъпи на купчина боклуци и оттам изскочи плъх, после още един и още един. Бяха из целия апартамент. Аркадин застреля първия, после се овладя и разтвори широко прозореца. Блъсна го леден дъжд, който се стичаше надолу по стената на сградата.