Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Добра работа. — Той кимна към младия човек, преди да въведе Борн в стая, която се оказа малка библиотека. Спектър се приближи до един от рафтовете и докосна подвързията на сборник със стихотворения хайку от големия поет Мацуо Башо. Отвори се един квадратен участък от книгите и разкри поредица чекмеджета. От едно чекмедже Спектър измъкна нещо, напомнящо фотоалбум. Всички страници бяха стари и всяка беше облечена в архивно фолио, за да се запази. Той показа една от тях на Борн.

Най-отгоре стоеше познатият военен орел, стиснал свастика в човката си — символът на германския Трети райх. Текстът беше на немски. Отдолу беше изписана думата „OSTLEGIONEN“ , придружена от цветна снимка на преплетен овал, очевидно униформен отличителен знак, на свастика, заобиколена от лаврови листа. Около централния символ бяха разположени думите TREU, TAPFER, GEHORSAM 2 2 Източни легиони (нем.) — доброволчески формирования от военнопленници, наборници и доброволци от окупираните територии на СССР, които се сражават на страната на Германия през Втората световна война. — Бел.прев. , които Борн преведе като „лоялен, смел, покорен“. Отдолу имаше още една цветна снимка на озъбена вълча глава, под която стоеше обозначението OSTMANISCHE SS-DIVISION 3 3 Източна дивизия на СС. Формирана е през ноември 1943 г. и в състава й влизат отделни подразделения от Поволжието, Урал, Турция и Крим. — Бел.прев. .

Борн забеляза датата върху страницата: 14 декември 1941 година.

— Никога не съм чувал за Източните легиони — каза Борн. — Какви са били те?

Спектър обърна страницата и там, забодено към нея, се видя квадратно парче маслиненозелен плат. Върху него беше нашит син щит с черна ивица. Отгоре стоеше думата BERGKAUKASIEN — планината Кавказ. Точно под нея в яркожълто беше емблемата на трите конски глави, обединени — както Борн вече знаеше — от череп, символа на нацисткия Schutzstaffel — охранителният отряд, — познат в разговорната реч като СС. Беше точно като татуировката върху ръката на въоръжения.

— Не са били, а са. — Очите на Спектър проблеснаха. — Те са хората, които се опитаха да ме отвлекат, Джейсън. Те искат да ме разпитат и да ме убият. Сега, след като знаят за теб, и с теб ще искат да направят същото.

— На покрива или в мазето? — попита Аркадин.

— На покрива — веднага каза тя. — В мазето има само един вход.

Побягнаха колкото могат по-бързо към стълбището, после взимаха стъпалата по две наведнъж. Сърцето на Аркадин силно заблъска, кръвта му се движеше ускорено, адреналинът се вливаше в него с всеки скок нагоре. Чуваше как долу преследвачите му с усилие се изкачват. Примката около него се затягаше. Като се втурна в далечния край на тесния коридор, той протегна нагоре дясната си ръка и дръпна надолу металната стълба, която водеше към покрива. Постройките от съветската епоха бяха прословути с паянтовите си врати. Той знаеше, че без проблеми ще излезе на покрива. Оттам — с неголям скок на съседната сграда, после на следващата и тогава на улицата, където щеше да е лесно да се изплъзне на преследвачите. Той повдигна тялото на Девра да мине през квадратния отвор на тавана и се провря след нея. Зад него се чуваха виковете на тримата мъже: бяха претърсили апартамента на Филя. Всички се бяха втурнали след Аркадин. Щом стъпи на тясната площадка, той застана срещу вратата към покрива, но когато се опита да натисне желязната решетка, тя не поддаде. Натисна по-силно, но пак безрезултатно. Изрови халка с тънки метални шперцове от джоба си, пъхна ги един след друг в ключалката, като ги въртеше нагоре-надолу, но така и не успя. Като разгледа по-отблизо, видя, че вътрешността на евтината брава беше слепнала от ръжда. Нямаше да се отвори.

Той се обърна и погледна надолу по стълбата. Преследвачите му наближаваха. Нямаше къде да избяга.

— На 22 юни 1941 година Германия нахлу в Съветския съюз — каза професор Спектър. — При нападението срещаха хиляди и хиляди вражески войници, които или се предаваха без съпротива, или много бързо дезертираха. До август същата година настъпващата армия беше интернирала половин милион съветски военнопленници. Много от тях бяха мюсюлмани — татари от Кавказ, турци, азербайджанци, узбеки, казахи и от други племена от Урал, Туркестан, Крим. Единственото общо между всички тези мюсюлмани беше омразата им към Съветския съюз и особено към Сталин. За да разкажа по-накратко тази много дълга история, мюсюлманите, взети за военнопленници, предложиха услугите си на нацистите да се бият заедно с тях на Източния фронт, където можеха да причинят най-големи щети и чрез подривна дейност, и чрез разшифроване на съветските разузнавателни съобщения. Фюрерът беше въодушевен. Източните легиони силно заинтригуваха райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, който гледаше на исляма като на мъжествена, войнствена религия, притежаваща някои основни качества, общи с неговата СС философия — преди всичко сляпото подчинение, готовността за саможертва, пълна липса на състрадание към врага.