Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Не обичам недовършени неща — отвърна Борн. — Регистрацията на кадилака ще ни каже нещо, вероятно нещо, което дори и вие не знаете.

Професорът кимна, явно впечатлен.

Борн седна на кожения диван и вдигна крака си на масичката за кафе. Спектър се отпусна на едно кресло отсреща. Облаците се гонеха един друг по бруленото от вятъра небе и изпъстряха с подвижни шарки персийския килим. Борн видя как по лицето на Спектър премина една по-различна сянка.

— Професоре, какво има?

Спектър поклати глава.

— Дължа ти най-искрено извинение, Джейсън. Опасявам се, че имах скрит мотив, като те помолих да се върнеш към университетския живот. — Погледът му беше изпълнен със съжаление. — Мислех, че ще е добре за теб, да, това е самата истина, абсолютно. Но освен това те исках близо до себе си, защото… — Той махна с ръка, сякаш да прочисти въздуха от измамата. — Защото се страхувах, че това, което се случи тази сутрин, ще се случи. Сега заради моя егоизъм много ме е страх, че изложих живота ти на опасност.

Турският чай, силен и с наситен аромат, беше сервиран пред тях с яйца, пушена риба, едрозърнест хляб и тъмножълто благоуханно масло.

Борн и Спектър седнаха на дълга маса, покрита с бяла, ръчно бродирана ленена покривка. Порцеланът и сребърната посуда бяха от най-високо качество. Отново странност в домакинството на университетски преподавател. Останаха мълчаливи, докато млад мъж, строен и стегнат, сервираше тяхната идеално приготвена, елегантно подредена закуска.

Когато Борн понечи да зададе въпрос, Спектър го прекъсна:

— Първо трябва да напълним стомасите си и да възстановим силите си, за да сме сигурни, че умовете ни ще работят с пълен капацитет.

Двамата проговориха отново едва след като привършиха, чиниите и приборите бяха прибрани и им наляха от чайник с прясно приготвен чай. Между тях лежеше малка купа с гигантски фурми и разполовени свежи нарове.

Щом отново останаха сами в трапезарията, Спектър без предисловия каза:

— По-предишната нощ получих вест, че един мой бивш студент, чийто баща ми беше близък приятел, е мъртъв. Убит по най-безмилостен начин. Този млад човек, Пьотър Зилбер, освен че беше мой бивш студент, ръководеше информационна мрежа, която се простираше в няколко държави. След няколко трудни и рисковани месеци маневри и преговори той успя да ми набави един жизненоважен документ. Пьотър беше разкрит, с неизбежните последствия. От такова събитие се опасявах. Може да звучи мелодраматично, но те уверявам, че е истина: войната, в която участвам от близо двайсет години, достигна финалната си фаза.

— Каква точно война, професоре? — попита Борн. — Срещу Кого?

— След малко ще стигна и до това. — Спектър се приведе напред. — Предполагам, че си любопитен, дори смаян, че един университетски професор ще е ангажиран с въпроси, които са повече от областта на Джейсън Борн. — Той вдигна за миг двете си ръце, за да обхване къщата. — Но както ти без съмнение си забелязал, животът ми е по-различен, отколкото на пръв поглед. — Той доста тъжно се усмихна. — Така ставаме двама, нали?

Като човек, който също води двойствен живот, те разбирам по-добре от повечето други хора. Нуждая се от една самоличност, когато влизам в студентското градче, но тук съм съвсем друг човек. — Той се потупа отстрани по носа с дебелия си показалец. — Обръщам внимание. Видях нещо познато у теб в мига, в който те срещнах — как очите ти улавят всяка подробност за хората и нещата около теб.

Мобилният телефон на Борн забръмча. Той го отвори, изслуша това, което Дерон имаше да му казва, после го прибра.

— Кадилакът е бил обявен за откраднат един час преди да се появи пред ресторанта.

— Това изобщо не ме учудва.

— Кой се опита да ви отвлече, професоре?

— Знам, че си нетърпелив да научиш фактите, Джейсън. И аз щях да бъда на твое място. Но те уверявам, че те нямат смисъл без малко предистория отначало. Когато казах, че животът ми е по-различен, отколкото е на пръв поглед, ето какво имах предвид: аз съм ловец на терористи. От много години — прикритието и убежището на моята позиция в университета ми го позволяват — съм изградил мрежа от хора, които събират разузнавателни данни точно както твоето ЦРУ. Но данните, които ме интересуват, са твърде специфични. Има хора, които ми отнеха съпругата. Посред нощ, докато ме нямаше, те я отвлякоха от дома ни, изтезаваха я, убиха я, после я изхвърлиха на прага ми. Като предупреждение, нали разбираш.

Борн усети как изтръпва тилът му. Той знаеше какво е това отмъстителност. Когато Мартин умря, Борн можеше да мисли само за това как да унищожи хората, които го бяха измъчвали. Той изпита нова, по-силна привързаност към Спектър, дори когато самоличността на Борн у него се възправи, яхнала разпенена вълна от чист адреналин. Изведнъж работата в университета му се стори пълен абсурд. Мойра беше права — заседналият живот вече го дразнеше. Как да се чувства след месеци академичен живот, лишен от приключения, от притока на адреналин, за който живееше?