Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— На мен ми звучи доста стандартно — скептично коментира Кендъл.

— Трябва да е просто, особено когато залогът е толкова голям, това е моят съвет — каза Бат.

— Ами ако тя се досети за наблюдението? — попита Кендъл.

Бат се усмихна.

— Толкова по-добре. Това още повече ще укрепи мандрата на ЦРУ, че Агенцията за национална сигурност се ръководи от некомпетентни.

Лавал се засмя.

— Бат, харесва ми начинът, по който мислите.

Бат кимна с благодарност за комплимента.

— Щом идва от частния сектор, Харт не е запозната с държавните процедури. Няма свободата на действие, на които се е радвала в „Блек Ривър“. Вече забелязвам това, за нея правилата и наредбите са създадени, за да се заобикалят, прескачат, а дори в някои случаи и да се нарушават. Помнете ми думите, по-скоро рано, отколкото късно директор Харт ще ни даде оръжието, от което се нуждаем, за да я изритаме от ЦРУ.

— Как е кракът ти, Джейсън?

Борн вдигна поглед към професор Спектър, чието лице беше подпухнало и пребледняло. Лявото му око беше полузатворено и потъмняло.

— Да — каза Спектър. — След това, което току-що се случи, съм принуден да те наричам с явно полагащото ти се име.

— Петата ми е добре — отвърна Борн. — Аз трябва да питам как сте.

Спектър предпазливо докосна бузата си.

— През живота си съм понасял и по-лоши побои.

Двамата мъже седяха в библиотека с висок таван, постлана с огромен великолепен исфахански килим и виненочервени мебели. Три от стените от пода до тавана бяха изпълнени с книги, в стройни редици върху махагонови рафтове. На четвъртата стена имаше огромен прозорец с желязна решетка. Той се издигаше над горичка от величествени ели върху хълмче, което се спускаше към малко езеро, пазено от плачеща върба, която потрепваше от вятъра.

Бяха повикали личния лекар на Спектър, но професорът настоя докторът първо да се погрижи за одраната пета на Борн.

— Сигурен съм, че можем да ти намерим чифт обувки някъде — каза Спектър, като изпрати един от половин дузината мъже да търси обувки за Борн.

Тази твърде голяма къща от камък и плочи, дълбоко в провинцията на Вирджиния, където Спектър беше завел Борн, нямаше нищо общо със скромния апартамент, който професорът държеше близо до университета. Борн беше ходил в апартамента безброй много пъти през годините, но тук не бе идвал никога. А и една особеност на персонала — тя заинтригува Борн и в същото време го изненада.

— Предполагам, че си учуден от всичко това — каза Спектър, сякаш четеше мислите на Борн. — Всичко с времето си, приятелю. — Той се усмихна. — Първо, трябва да ти благодаря, че ме спаси.

— Кои бяха тези хора? — попита Борн. — Защо се опитаха да ви отвлекат?

Докторът намаза антибиотичен крем, сложи тъничка марля и лепенка върху петата. После превърза петата с бинт.

— Това е дълга история — каза Спектър. Докторът вече беше приключил с Борн и стана, за да прегледа професора. — Предлагам да ти кажа за това по време на закуската, на която не се насладихме по-рано. — Той потръпваше, докато лекарят натискаше различни части от тялото му.

— Контузии, натъртвания — монотонно изреди докторът. — Но без счупени кости и фрактури.

Беше дребен, мургав човек с мустаци и тъмна, пригладена назад коса. Борн реши, че е турчин. Всъщност целият персонал изглеждаше от турски произход.

Докторът даде на Спектър малък пакет.

— Може да имате нужда от тези болкоуспокояващи, но само за следващите четиридесет и осем часа. — Той вече беше оставил тубичка от антибиотичния крем, както и наставления за Борн.

Докато преглеждаха Спектър, Борн използва мобилния си телефон да се обади на Дерон, художника имитатор, когото използваше за всичките си документи при пътуване. Борн издекламира регистрационния номер на черния кадилак, който беше задигнал от евентуалните похитители на професора.

— Искам да докладваш за регистрацията колкото може по-бързо.

— Добре ли си, Джейсън? — попита Дерон със своя носов лондонски акцент. Дерон беше подкрепял Борн в безброй опасни мисии. Винаги задаваше този въпрос.

— Добре съм — отвърна Борн. — Но не мога да кажа същото за пътниците в колата.

— Прекрасно.

Борн си го представи в неговата лаборатория в североизточния район на Вашингтон — висок, бликащ от енергия чернокож с ум на магьосник.

Когато лекарят си тръгна, Борн и Спектър останаха насаме.

— Вече знам кой ме преследваше — каза Спектър.