Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Сякаш стреснат от едрия мъж със силно пъпчиво лице и допълнителни кичури коса, той се отдръпна към ръба на масата.

— Кой си ти, по дяволите? Това е частен разговор. — Аркадин говореше по-скоро за да отвлече вниманието на Филя от лявата си ръка, която се движеше зад гърба му по плота на масата.

— Девра е моя — Филя заплашително размаха дългото зловещо острие на саморъчно направения джобен нож. — Никой не говори с нея без мое разрешение.

Аркадин леко се усмихна.

— Не говорех с нея толкова, колкото я заплашвах.

Искаше да предизвика Филя дотолкова, че да направи нещо необмислено и следователно глупаво, и Аркадин прекрасно успя. Филя с ръмжене се втурна към него с извадено острие, леко вирнато нагоре.

Аркадин трябваше да направи най-доброто само с една изненадваща маневра. Пръстите на лявата му ръка бяха стиснали ножицата. Тя беше малка, толкова по-добре, защото Аркадин нямаше намерение пак да убива някой, който би дал полезна информация. Вдигна ножицата, като прецени тежестта й. После, докато я местеше около тялото си, отметна китката си с измамно леко движение, което въпреки това беше доста мощно. Освободена от хватката му, ножицата полетя във въздуха и се заби в меката част точно под гръдната кост на Филя.

Очите на Филя се облещиха, а неудържимият му устрем прекъсна на две крачки от Аркадин, после той продължи напред, размахвайки ножа. Аркадин се сви да избегне стремителния замах на острието. Той се вкопчи във Филя, като искаше само да го изтощи, да остави раната в гърдите да изцеди силите му, но Филя нямаше никакви сили. Намушкването само още повече го разяри. С нечовешка мощ той изби хватката на Аркадин от китката на ръката си, с която държеше ножа, замахна отдолу нагоре и проби защитата на Аркадин. Върхът на острието изгуби очертания пред лицето на Аркадин. Твърде закъснял да спре атаката, той реагира инстинктивно, като успя да го отклони в последния миг, така че върхът на ножа мина през гърлото на самия Филя.

Бликналата кръв накара Девра да запищи. Аркадин се втурна към нея и закри с едната си ръка устата й. Пепелявобледите й бузи и чело бяха изцапани с кръв. Аркадин подхвана Филя под мишницата. Филя умираше. Аркадин изобщо не искаше това да се случи. Първо Шуменко, а сега и Филя. Ако вярваше в подобни неща, би казал, че тази задача е прокълната.

— Филя! — Аркадин зашлеви мъжа, чиито очи бяха станали като стъклени. От увисналата уста на Филя потече кръв. — Пратката? Къде е тя?

За момент очите на Филя се съсредоточиха върху Аркадин. Когато той повтори въпроса си, една странна усмивка отнесе Филя в небитието. Аркадин го подържа още малко, преди да го подпре на стената.

Когато се обърна пак към Девра, видя как един плъх наднича кръвнишки от ъгъла и нещо в корема му се надигна. Костваше му цялата сила на волята да не остави момичето и да се втурне след него, за да го разкъса на парчета.

— Сега — каза той — сме само аз и ти.

Като се увери, че не са го проследили, Роб Бат влезе на паркинга близо до баптистката църква на „Тайсънс Корнер“. Остана да чака в колата. От време на време поглеждаше часовника си.

При покойния директор на ЦРУ той беше началник на операциите, най-влиятелният от седемте директори в ЦРУ. Беше от старата школа на Белтуей с връзки, които директно водеха назад към легендарния йейлски клуб „Череп и кости“, чиито секретар беше през годините си в колежа. Точно колко хора от „Череп и кости“ бяха вербувани в американските тайни служби — пазителите на тази загадка бяха способни да убиват, за да я опазят. Достатъчно беше да се каже, че са много и Бат беше един от тях. Беше особено оскърбително за него да свири втора цигулка на външен човек — и при това жена. Стария никога нямаше да разреши подобно нарушение, но Стария го нямаше, беше убит в собствения си дом, според слуховете, от своята продажна асистентка Ан Хелд. Макар че Бат и други от неговото братство имаха своите съмнения по въпроса.

Каква разлика от три месеца насам. Ако Стария още беше жив, Бат не би и помислил да се съгласи на тази среща. Бат беше лоялен човек, но неговата лоялност, както осъзна, се простираше до човека, който се беше свързал с него в колежа и го вербува за ЦРУ. Но тези дни бяха отминали. Властваше новият ред и това не беше честно. Бат не беше част от проблема, предизвикан от Мартин Линдрос и Джейсън Борн — той беше част от решението. Дори изпитваше подозрения към мъжа, който се беше оказал самозванец. Той щеше да го разкрие, ако Борн не се беше намесил. Това попадение, Бат знаеше, щеше да го постави на пътеката на победителя заедно със Стария.