Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Кадилакът вече беше неконтролируем. Блъсна една кола в лявото платно и отскочи в дясното. Вместо да се бори срещу последвалото завъртане, Борн зави в същата посока. Тогава изключи лоста от скорост. Внезапно трансмисията спря; двигателят вече не се захранваше с гориво. Сега проблемът беше огромната набрана скорост. Насочи се надясно, с друсане качи колата на бордюра и влезе в огромен паркинг, който се простираше между автострадата и река Потомак.

Кадилакът удари странично един паркиран джип, а по-нататък се килна надясно в посока към водата. Борн ритна отпуснатото тяло на изгубилия съзнание шофьор с босия си ляв крак и най-после намери педала на спирачката. Колата забави ход, но недостатъчно — все още се движеха към Потомак. Силно завъртя волана надясно и гумите на кадилака изсвистяха, докато Борн се опитваше да извърти колата от ниската бариера, която отделяше паркинга от водата. Щом предният край на кадилака се вдигна над бариерата, Борн силно натисна педала на спирачката до пода и колата спря с една част над ръба. Залюля се несигурно напред-назад. Спектър, още свит на задната седалка зад Борн, тихо изохка. Десният ръкав на сакото му „Харис Туийд“ беше опръскан с кръв от счупения нос на неговия похитител.

Докато се опитваше да удържи кадилака да не падне в Потомак, Борн усети, че предните колела са още върху бариерата. Даде колата на заден ход. Кадилакът се стрелна назад и се удари в друга паркирана кола, преди Борн да успее да превключи обратно на нулева предавка.

Отдалеч чуваше колебливия вой на сирени.

— Професоре, добре ли сте?

Спектър изстена, но поне гласът му беше по-отчетлив.

— Трябва да се махаме оттук.

Борн освобождаваше педалите от краката на задушения.

— Тази татуировка, която видях върху ръката на стрелеца…

— Без полиция — успя да промълви дрезгаво той. — Можем да отидем на едно място. Ще ти кажа.

Борн излезе от кадилака, после помогна на Спектър да се измъкне. Стигна, накуцвайки, до друга кола и счупи прозореца й с лакът. Полицейските сирени се чуваха по-близо. Борн се вмъкна вътре, запали с късо съединение на жиците и двигателят на колата с покашляне се съживи. Отключи вратите. В мига, в който професорът се вмъкна на седалката до него, Борн потегли на изток към автострадата. Възможно най-бързо се измести в лявото платно. После рязко зави наляво. Колата прескочи средния бордюр и той ускори, вече в западна посока, противоположна на тази, от която се чуваха сирените.

Аркадин вечеря в „Трактир“ на „Болшая морская“, на половината път по стръмния хълм — типично противно място с грубо лакирани дървени маси и столове. Почти една цяла стена беше заета от картина на тримачтови кораби в севастополското пристанище приблизително от 1900 година. Храната не струваше, но „Трактир“ беше ресторантът, чието име намери в портфейла на Олег Иванович Шуменко. Никой тук не познаваше човек на име Девра, затова след борша и блините Аркадин продължи нататък.

По крайбрежието имаше район, наречен „Омега“, пълен с кафенета и ресторанти. Като културен център на Севастополския нощен живот той се отличаваше с цялото разнообразие от клубове, които човек би търсил. Клуб „Кала“ се намираше на няколко крачки от открития паркинг. Нощта беше ясна и свежа. Черно море, както и небето, беше осеяно с малки светещи точки, които разкриваха смайваща гледка. Морето и небето сякаш бяха едно цяло.

„Кала“ беше на няколко метра надолу по тротоара — място, изпълнено със сладникавия дъх на марихуана и невъобразима врява. Приблизително квадратното помещение беше разделено между претъпкан дансинг и едно издигнато ниво, пълно с миниатюрни кръгли маси и метални бар столове. Мрежа от цветни светлини пулсираше в ритъм с хаус музиката, която въртеше тъничката като сламка жена диджей. Тя стоеше зад малка поставка, на която беше сложен плеър, включен в няколко устройства за дигитално миксиране.

Дансингът беше препълнен с мъже и жени. Виждаха се предимно полюшващи се бедра и лакти. Аркадин си проправи път до бара, който се простираше покрай дясната стена. На два пъти го пресрещаха млади блондинки с големи гърди, които желаеха компанията му и както предположи той, парите му. Мина бързо край тях и намери най-прекия път до изтормозения барман. На стената зад бара към огледало бяха прикрепени три стъклени полици с бутилки алкохол, за да могат клиентите да наблюдават действията на бармана или да се любуват на себе си, докато се тровят.