В последния миг той извади солницата от джоба си, счупи я в парапета и хвърли солта в очите на Аркадин. Аркадин изрева от удара и болката, ръцете му инстинктивно се вдигнаха и Борн изтръгна автоматичния нож от него. Ослепен, Аркадин продължаваше да се бори и хвана острието. Със свръхчовешко усилие, без да обръща внимание, че острието порязва пръстите му, той измъкна ножа от Борн. Борн го дръпна заднишком. Но Аркадин вече владееше ножа, насълзените му очи частично си връщаха зрението и той налетя на Борн с глава, скрита между раменете, впрегнал в атаката цялата си тежест и решимост.
Борн имаше един шанс. Той застана на пътя на Аркадин, пренебрегна ножа, сграбчи Аркадин за униформеното яке и използвайки силата на инерцията си срещу него, се завъртя, завлече го около себе си и го вдигна. Бедрата на Аркадин се удариха в перилата, торсът му продължи своя полет и той падна през глава зад борда.
Падаше, падаше, падаше… от височина на дванайсет етажа, а после се заби във вълните.
— Имам нужда от почивка — каза Мойра. — Мисля, че Бали добре ще ми се отрази.
Двамата с Борн бяха в клиниката на „Некст Джен“ в една от учебните сгради, които гледаха към Тихия океан. „Луната на Ормуз“ успешно беше вкаран в дока на терминала за втечнен природен газ и товарът от силно компресирана течност беше изпомпан от танкера в контейнери на сушата, където бавно щеше да бъде затоплен и щеше да увеличи шестстотин пъти сегашния си обем, за да може да се използва от отделни потребители, от комунални и промишлени енергостанции. Лаптопът беше предаден на отдела за информационни технологии на „Некст Джен“, за да бъде анализирана програмата, и после завинаги го изключиха. Благодарният президент на „Некст Джен“ току-що беше напуснал клиниката, след като повиши Мойра до президент на отдела по безопасност и предложи на Борн високодоходна консултантска позиция във фирмата. Борн беше се обадил на Сорая и всеки предаде на другия най-новите събития. Той й беше дал адреса на къщата, в която живееше Север, като подробно й обясни нелегалната дейност, извършвана там.
— Иска ми се да зная как се чувства човек на почивка — каза Борн, когато приключи разговора.
— Ами… — усмихна му се Мойра, — трябва само да попиташ.
Борн дълго размишлява. Той никога не беше планирал ваканции, но ако изобщо имаше време да отиде на почивка, сега беше моментът. Той я погледна и кимна.
Усмивката й разцъфна.
— Ще кажа на „Некст Джен“ да подготви всичко. Колко дълго искаш да останеш там?
— Колко дълго? — каза Борн. — Точно сега бих останал завинаги.
На път за летището Борн спря в медицинския център „Лонг Бийч Мемориъл“, където беше приет професор Север. Мойра отказа да се качи с него и го чакаше в колата с шофьор, който „Некст Джен“ бяха наели за тях. Бяха настанили Север в отделна стая на петия етаж. В стаята цареше гробно мълчание, чуваше се само респираторът. Професорът беше изпаднал в още по-дълбока кома и сега не можеше да диша самостоятелно. От гърлото му излизаше дебела тръба, извита към респиратора, който хриптеше като астматик. В ръцете на Север бяха забодени и други, по-малки тръбички. Катетърът, прикрепен към найлонов мехур, закачен отстрани на леглото, събираше урината му. Синкавите клепачи на Север бяха толкова тънки — на Борн му се стори, че вижда зениците под тях.
Застанал до своя бивш ментор, той откри, че няма какво да каже. Чудеше се защо се почувства заставен да дойде тук. Може би за да погледне още веднъж злото в лицето. Аркадин беше чисто и просто убиец, но този човек тук се беше превърнал тухла по тухла в лъжец и измамник. И въпреки това сега изглеждаше толкова крехък, толкова безпомощен. На Борн му беше трудно да повярва, че той е бил главният организатор на чудовищен план да изпепели почти целия Лонг Бийч. Защото, както беше казал, неговата секта не можеше да живее в модерния свят и беше длъжна да го унищожи. Дали това беше истинската причина или Север отново го беше излъгал? Сега вече никога нямаше да разбере.
Изпита внезапно отвращение, че стои в присъствието на Север, но щом се обърна, в стаята влезе дребен, елегантен човек, който затвори вратата след себе си.
— Джейсън Борн? — Когато Борн кимна, човекът каза: — Името ми е Фредерик Уилърд.
— Сорая ми каза за вас — отвърна Борн. — Чудесна работа, Уилърд.
— Благодаря, сър.
— Моля, не ме наричайте сър.
Уилърд се усмихна леко пренебрежително.
Читать дальше