Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Когато стигна на една ръка разстояние от него, той каза:

— Вярно ли е това, което Север каза на Икупов, че нямаш спомени след определен период от време?

Борн кимна.

— Вярно е. Не мога да си спомня по-голямата част от живота си.

Аркадин усети ужасна болка, която сякаш разкъсваше душата му. С недоизказан вик той отвори автоматичния си нож и замахна напред, като се целеше в корема на Борн.

Борн се обърна странично, хвана го за китката и започна да я извива, като опитваше да накара Аркадин да пусне оръжието. Аркадин замахна с другата си ръка, но Борн я блокира с предмишница. Тогава арбалетът изтрополи на палубата. Аркадин го изрита в сенките.

— Не трябва да е така — каза Борн. — Няма причина да сме врагове.

— Причините са навсякъде. — Аркадин се освободи и опита друга атака, но Борн я пресрещна. — Не виждаш ли? Ние сме еднакви, аз и ти. Не можем и двамата да съществуваме в един и същи свят. Единият от нас ще убие другия.

Борн се взря в очите на Аркадин и макар че думите му бяха на умопобъркан, Борн не видя лудост в очите му. Само неописуемо отчаяние и непреклонна воля за мъст. В известен смисъл Аркадин беше прав. Сега му беше останало само отмъщението, само за това живееше. След като Тарканян и Девра вече ги нямаше, единственият смисъл, който намираше в живота, беше да отмъсти за тяхната смърт. Борн нямаше какво да каже, за да му въздейства. Това беше рационален отговор на ирационален импулс. Вярно беше, двамата не можеха да съществуват в един и същи свят.

В този момент Аркадин финтира вдясно с ножа, удари отляво с юмрук и събори Борн назад на пети. Изведнъж намушка Борн с ножа, заби го в мускула на лявото му бедро. Борн изръмжа, превъзмогна усукването в коляното, а Аркадин блъсна с крак раненото бедро на Борн. Бликна кръв и Борн падна. Аркадин скочи върху него и започна да го налага по лицето с юмрук, когато Борн блокира опитите му да го наръга с ножа.

Борн знаеше, че не може да вземе кой знае какъв превес. Желанието на Аркадин за отмъщение го беше изпълнило с нечовешка сила. Като се бореше за живота си, Борн успя да отбива юмруците достатъчно дълго, че да се изтърколи изпод Аркадин. После стана и, тромаво накуцвайки, хукна по стълбата.

Аркадин го застигна, когато беше на около шест стъпала от нивото на машинното отделение. Борн изрита Аркадин с ранения крак и го изненада, като го улучи под брадата. Аркадин падна назад и Борн се закатери по стъпалата колкото може по-бързо. Левият му крак гореше от болка и оставяше кървави следи.

Стигна следващото ниво и продължи да се качва нагоре, още по-нагоре, докато не стигна до първото ниво от подпалубните помещения, където според Мойра беше камбузът. Намери къде е, влетя вътре и грабна два ножа и стъклена солница. Пъхна солницата в джоба си и щом Аркадин се показа на прага, вече държеше ножовете.

Сбиха се с ножовете, но тежките месарски ножове на Борн не можеха да се мерят с тънкото острие на автоматичния нож на Аркадин и Борн пак получи порязване, този път в гърдите. Той ритна Аркадин в лицето и хвърли своите ножове, за да изтръгне автоматичния от ръката на противника си, но напразно. Аркадин пак го намушка и едва не перфорира черния дроб на Борн. Борн се дръпна назад, после побягна през прага и изкачи последните стъпала до откритата палуба.

Танкерът почти беше спрял. Капитанът беше зает да координира закачането към влекачите, с които щяха да изминат последното разстояние до терминала за втечнен природен газ. Борн не можа да види Мойра и това го успокои. Не искаше тя изобщо да припарва до Аркадин.

Борн беше на път да се скрие между контейнерите, но Аркадин скочи върху него и го събори. Вкопчени един в друг, те дълго се търкаляха, докато не стигнаха до перилата. Морето беше много далеч под тях и се блъскаше в черупката на танкера. Един от влекачите сигнализира със сирена, щом приближи, и Аркадин настръхна. За него това беше сирената, която оповестяваше бягство от някой затвор в Нижни Тагил. Той видя черното небе и пак вкуси от серните изпарения в дробовете си. Видя чудовищното лице на Стас Кузин, усети главата на Марлийн между глезените си под водата, чу ужасните гърмежи, когато Семьон Икупов застреля Девра.

Аркадин изрева като тигър, издърпа Борн да стъпи на крака, като го удряше отново и отново, докато той не се надвеси с гръб над перилата. В този момент Борн знаеше, че ще умре, както се беше родил — паднал зад борда на кораб, изгубен в дълбините на морето и само по Божията милост изваден на рибарска лодка заедно с улова. Лицето му беше окървавено и подпухнало, ръцете му тежаха като олово, той си заминаваше.