Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Докато вървеше, той вдишваше дълбоко чистия, солен въздух. Чувстваше се освободен от всички колани, които го бяха придържали към земята — Стас Кузин, Марлийн, Гала, Икупов — тях вече ги нямаше. Морето го беше повикало и той идваше.

„Некст Джен“ имаше собствен малък терминал в товарния участък на летището в Лонг Бийч. Мойра предварително беше пратила съобщение по радиостанцията до централата на „Некст Джен“, като ги предупреди и поиска да подготвят хеликоптер, за да отведе нея и Борн на танкера.

Аркадин видя Борн на път за терминала на „Некст Джен“. Вече се забърза и използва служебната табелка, за да отвори вратата към зоните с ограничен достъп. Той веднага видя хеликоптера, спрян преди пистите. Пилотът говореше с човек от поддръжката. В момента, в който двамата приклекнаха и започнаха да оглеждат един от роторите, Аркадин нахлупи шапката си ниско над челото, заобиколи енергично от другата страна на хеликоптера и си намери работа там.

Видя как Борн и Мойра излизат от терминала на „Некст Джен“. Спряха за малко и той чу, че спорят дали тя трябва да идва или не, но сигурно бяха обсъждали това и преди, защото в разправията си разменяха кратки, бързи реплики, сякаш стенографират.

— Приеми фактите, Джейсън. Аз работя за „Некст Джен“, без мен ти няма да се качиш на този хеликоптер.

Борн се извърна и за миг Аркадин имаше лошото предчувствие, че го е видял. После Борн пак се обърна към Мойра и двамата бързо тръгнаха към хеликоптера.

Борн се качи вътре от страната на пилота, а Мойра заобиколи хеликоптера от страната на Аркадин. С професионална усмивка той й подаде ръка и й помогна да се качи в кабината. Видя, че човекът от поддръжката се кани да ги доближи, но го отпрати. Като погледна нагоре към Мойра през извитата плексигласова врата, той помисли за Девра и усети как нещо го блъсна в гърдите, сякаш кървящата й глава беше паднала върху него.

Той помаха на Мойра и тя вдигна ръката си в отговор.

Роторите се завъртяха, човекът от поддръжката даде знак на Аркадин да се отдръпне и той вдигна палец в отговор. Роторите се въртяха все по-бързо и по-бързо и тялото на хеликоптера се разтресе. Точно преди да се вдигне, Аркадин се покатери на поплавъка и се сви на топка, докато се люлееха над Тихия океан, блъскани от упорития, духащ към брега вятър.

Танкерът приемаше все по-застрашителни размери в очите на пътниците, докато хеликоптерът летеше към него с пределна скорост. Виждаше се само един плавателен съд, търговски риболовен кораб, на няколко мили нататък, зад ограниченията за безопасност, наложени от бреговата охрана и Вътрешна сигурност. Борн, който седеше зад пилота, видя, че той се старае да удържи наклона на хеликоптера под правилния ъгъл.

— Всичко наред ли е? — надвика той грохота на роторите.

Пилотът посочи към един от уредите.

— Има малка аномалия в наклона, сигурно е от вятъра.

Но Борн не беше толкова сигурен. Аномалията беше постоянна, а вятърът — не. Интуицията му подсказваше какво — или по-точно кой — създава проблема.

— Мисля, че имаме пътник без билет — каза Борн на пилота. — Снижи се ниско, когато стигнеш до танкера. Закачи върховете на контейнерите.

— Какво? — Пилотът поклати глава. — Прекалено рисковано е.

— Тогава ще погледна сам. — Като разкопча колана, Борн изпълзя до вратата.

— Добре, добре! — изкрещя пилотът. — Само се върни на мястото си!

Вече почти бяха стигнали носа на танкера. Беше огромен като град, който тромаво се клатеше по вълните на Тихия океан.

— Дръжте се! — извика им пилотът, докато ги спускаше много по-бързо от нормалното. Видяха как членовете на екипажа се втурват по палубата, а друг човек — без съмнение капитанът — се появи от кабината на щурвала близо до кърмата. Някой викаше да се отдръпнат, а върховете на контейнерите се приближаваха към тях с ужасяваща скорост. Точно преди да закачат върха на най-близкия контейнер, хеликоптерът леко се разклати.

— Аномалията изчезна — каза пилотът.

— Стой тук — извика Борн на Мойра. — Каквото и да стане, стой в хеликоптера. — После стисна оръжието, което лежеше върху коленете му, отвори вратата и докато тя го викаше по име, скочи от хеликоптера.

Приземи се след Аркадин, който вече беше скочил на палубата и се измъкваше между контейнерите. Членовете на екипажа се втурнаха и към двамата. Борн нямаше представа дали някой от тях е програмистът на Север, но той вдигна ловен арбалет и всички спряха на място. Като знаеше, че да стреля с пистолет върху танкер, пълен с втечнен природен газ, ще е равносилно на самоубийство, той беше накарал Мойра да помоли „Некст Джен“ за два арбалета в хеликоптера. Как ги доставиха толкова бързо, никой не знаеше, но корпорация с мащабите на „Некст Джен“ можеше да осигури почти всичко за нула време.