Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Мисля, че годините обсебване са го докарали до лудост. Не смятам, че прави разлика между добро и зло, между правилно и неправилно.

— Затова ли не го попита защо е поел по пътя на разрушението?

— В известен смисъл — отвърна Борн. — Какъвто и отговор да беше дал, за нас нямаше да е разбираем.

— При фанатиците никога няма разумна логика — каза тя. — Затова е толкова трудно да им се противодейства. Рационалният отговор, който винаги избираме, рядко е ефективен. — Тя рязко вдигна глава. — Той те предаде, Джейсън. Подхрани вярата ти в него, а после се възползва от нея.

— Ако се покатериш на гърба на скорпион, трябва да очакваш, че ще те ужили.

— Нямаш ли желание да си отмъстиш?

— Може би трябва да го удуша в съня му или да го застрелям, както Аркадин постъпи със Семьон Икупов. Наистина ли смяташ, че така ще се почувствам по-добре? Ще си отмъстя, като спра атаката на Черния легион.

— Звучи толкова рационално.

— Не чувствам нищо рационално, Мойра.

Тя схвана значението на думите му и бузите й се зачервиха.

— Може и да те излъгах, Джейсън, но не те предадох. Никога не бих го направила. — Тя улови погледа му. — Имаше толкова много случаи през последната седмица, в които се мъчех да ти кажа, но имах дълг към „Блек Ривър“.

— Дългът е нещо, което разбирам, Мойра.

— Да разбираш, е едно, но ще ми простиш ли?

Борн разпери ръка.

— Ти не си скорпион — каза той. — Не е в природата ти.

Пъхна ръката си в нейната, вдигна я до устата си и я притисна до бузата.

В този момент чуха как Север извика, приближиха се и го видяха да лежи свит на една страна като малко дете, изплашено от тъмното. Борн застана на колене и обърна нежно Север да легне по гръб, за да не притиска раната.

Професорът се втренчи в Борн, а после, щом Мойра заговори, се загледа в нея.

— Защо го направихте? — попита тя. — Защо нападате страната, която приехте като своя родина?

Север не можеше да си поеме дъх. Той конвулсивно преглътна.

— Никога няма да разбереш.

— Защо не опитате да ми обясните?

Север затвори очи, сякаш по-добре да си представя всяка дума, която излизаше от устата му.

— Мюсюлманската секта, към която принадлежа, към която принадлежеше и Семьон Икупов, е много стара — дори древна. Основана е в Северна Африка. — Той млъкна, за да си поеме дъх. — Нашата секта е много строга, ние вярваме в толкова благоговеен фундаментализъм, че не може да бъде обяснен на друговерци по никакъв начин. Но мога да ви кажа, че ние не можем да живеем в съвременния свят, защото съвременният свят престъпва всеки наш закон. Следователно трябва да бъде унищожен. Въпреки това… — Той облиза устни и Борн наля вода, вдигна главата му и му даде да пие. — Изобщо не трябваше да те използвам, Джейсън. През годините между мен и Семьон имаше много разногласия… а това беше най-скорошното, то счупи гърба на камилата. Той каза, че ти ще ни донесеш неприятности, и беше прав. Мислех, че мога да манипулирам реалността, че мога да те използвам да убедиш американските разузнавателни агенции, че ще атакуваме Ню Йорк. — Той тихо и с ирония се изсмя. — Изгубих поглед върху основния принцип на живота, че реалността не може да бъде контролирана, прекалено е произволна, прекалено хаотична. Така че, виждаш, аз тръгнах за зелен хайвер, Джейсън, не ти.

— Професоре, всичко свърши — каза Мойра. — Няма да позволим на танкера да влезе в дока, докато не се поправи програмата.

Север се усмихна.

— Добра идея, но с нищо няма да ви помогне. Знаете ли какви вреди може да причини голямо количество втечнен газ? Десет квадратни километра поражения и хиляди убити, Америка е покварена, ненаситният начин на живот докара смазващия удар, за който аз и Семьон от десетилетия мечтаем. Това е единственото ми призвание в живота. Загубата на човешки живот и физическото унищожение са само черешката на тортата.

Той млъкна, за да си поеме дъх, вече дишаше много по-повърхностно и насечено.

— Когато най-голямото национално пристанище се превърне в пепел, с него ще изчезне и американската икономика. Почти половината ви внос ще пресъхне. Навсякъде ще има недостиг на храни и стоки, фирмите ще фалират, борсите ще се сриват, ще цари всеобща паника.

— Колко от хората ви са на борда? — попита Борн.

Север немощно се усмихна.

— Обичам те като син, Джейсън.

— Остави да убият вашия син — каза Борн.

— Пожертвах го, Джейсън. Има разлика.

— Не и за него. Колко души са, професоре? — настояваше Борн.