Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Моля ви. — Служителят сложи ръка върху дръжката на своя „Лугер“ в кобура. — Възпрепятствате официална правителствена задача. Повярвайте ми, ще ви арестувам, ако не ми покажете своя паспорт и после не се отдръпнете.

— Ето го паспорта ми, майн хер — Борн го отвори на последната страница и посочи мястото в подвързията. — А ето тук вие поставихте електронно проследяващо устройство.

— Какво е това обвинение? Нямате доказателство…

Борн извади счупения бръмбар.

— Не вярвам, че сте тук по служебна работа. Мисля, че който ви е заповядал да ми прикачите това, сега ви плаща да проверявате паспортите. — Борн хвана служителя за лакътя. — Да отидем до началника на имигрантската служба и да го питаме дали ви е пратил тук.

Служителят се дръпна и застана неподвижно.

— Никъде няма да ходя с вас. Имам да върша работа.

— Аз също.

Щом Борн го завлече надолу по подвижната стълба, служителят понечи да извади оръжието си.

Борн заби пръсти в нервния възел точно над лакътя му.

— Извадете го, ако трябва — каза Борн, — но бъдете готов за последствията.

Хладната отчужденост на служителя отстъпи пред стаения страх. Кръглото му лице беше пребледняло и мокро от пот.

— Какво искате от мен? — каза той, докато вървяха по пистата.

— Заведи ме при истинския си работодател.

Служителят пробва с последна, безсмислено храбра реакция.

— Всъщност не мислите, че той е тук, нали?

— В интерес на истината, не бях сигурен, докато не каза това. Сега знам, че е тук — Борн разтърси служителя. — Заведи ме веднага при него.

Победен, служителят мрачно кимна. Без съмнение обмисляше своето най-близко бъдеще. С ускорена крачка той поведе Борн покрай самолета. В този момент камионът на „Некст Джен“ изръмжа със запален двигател и тръгна да се отдалечава от самолета, обратно в посоката, от която беше дошъл. Тогава Борн видя черния мерцедес и една полицейска кола зад него.

— Откъде дойде тази полицейска кола? — Служителят се изтръгна от Борн и хукна да бяга към паркиралите коли.

Борн, който видя, че вратите откъм шофьора и на двата автомобила зеят отворени, се втурна по петите на служителя. В полицейската кола нямаше никой, а в мерцедеса видяха падналия шофьор, който беше избутан към съседната седалка.

Борн отвори задната врата и видя, че горната част от главата на Икупов е отнесена. Върху облегалката на предната седалка беше паднал още един мъж. Борн предпазливо го повдигна и позна Доминик Спектър — или Ашер Север — и всичко му стана ясно. Под прикритието на публичната вражда двамата мъже бяха тайни съюзници. Това отговаряше на много въпроси, от които немаловажен беше защо всички, с които Борн беше говорил за Черния легион, имаха различно мнение кой е негов член и кой не е.

Север изглеждаше дребен и крехък, по-стар от годините си. Беше прострелян в гърдите с калибър 22. Борн премери пулса му и прослуша дишането. Север още беше жив.

— Ще извикам линейка — каза служителят.

— Направи каквото трябва — каза Борн, докато подхващаше Север. — Аз взимам този с мен.

Той остави имиграционния служител да се оправя с кашата, прекоси пистата и се качи по подвижната стълба.

— Да се махаме оттук — каза той, докато слагаше Север да легне върху три седалки.

— Какво е станало? — попита Мойра задъхана. — Жив ли е, или умрял?

Борн коленичи до стария си ментор. Той разкопча ризата му и каза на Мойра:

— Още диша. Трябва да излитаме, може ли? Трябва да се махнем оттук веднага.

Мойра кимна. Тя тръгна по пътеката и заговори един от обслужващите полета, който хукна за комплекта медицински принадлежности. Вратата към пилотската кабина още беше отворена и тя нареди на капитана и помощник-пилота да вдигнат самолета.

След пет минути подвижната стълба беше махната и 747 се понесе към края на пистата. Миг по-късно контролната кула му разреши излитане. Спирачките бяха освободени, двигателите форсираха и с все по-голяма скорост самолетът профуча по пистата. После се издигна, колесникът се прибра, свалиха задкрилките и той се извиси в небето, изпълнено с пурпур и злато от залязващото слънце.

— Мъртъв ли е? — Север се взираше в Борн, който почистваше раната на гърдите му.

— Имаш предвид Семьон?

— Да. Семьон. Мъртъв ли е?

— Икупов и шофьорът. И двамата.

Борн придържаше Север легнал, докато спиртът изгаряше всичко, което би причинило гноене на раната. Нямаше засегнати органи, но поражението сигурно беше извънредно болезнено.