Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Север махна с ръка и не обърна внимание на укорителния намек.

— Няма значение. Хойзер ми даде всички подробности, ако успеем да минем през охраната.

— Имам хора в имиграционната служба, за които не знаеш.

В усмивката на Север имаше доза жестокост, характерна и за двамата.

— Скъпи ми Семьон, има полза от теб в края на краищата.

Аркадин намери мобилния телефон на Икупов в канавката, където беше паднал, докато натикваха Икупов в мерцедеса. Той овладя импулса да го строши на парчета и го отвори, за да види на кого е звънял последно Икупов. Забеляза, че последното дошло съобщение е текст. Той го отвори и прочете информацията за самолет на „Некст Джен“, който трябваше да излети след двайсет минути. Зачуди се защо това ще е важно за Икупов. Част от него искаше да се върне при Девра — същата част, която се уплаши да я остави сама с Икупов. Но домът на Кирш гъмжеше от ченгета; отцепваха цялото каре, затова Аркадин не погледна назад и се опита да не мисли как тя лежеше свита на пода, как празните й очи се взираха в него дори след като спря да диша.

Обичаш ли ме, Леонид?

Какво й отговори той? Дори и сега не можеше да си спомни. Смъртта й беше като сън — нещо ярко и нелогично. Може би символизираше нещо, но какво, той не можеше да каже.

Обичаш ли ме, Леонид?

Нямаше значение, но той знаеше, че за нея има. Тогава излъга, със сигурност излъга, за да облекчи секундите преди смъртта й, но той знаеше, че лъжата му към нея заби нож в така нареченото му сърце.

Погледна към съобщението и разбра, че на това място ще намери Икупов. Той се завъртя и се върна към отцепения район. Представи се за криминален репортер от вестник „Абендцайтунг“ и самонадеяно заговори един от младшите униформени полицаи, като му задаваше въпроси за стрелбата. Както подозираше, ченгето просто охраняваше и не знаеше почти нищо. Но целта беше друга. Сега той беше влязъл в отцепения район и се беше облегнал на една полицейска кола, докато провеждаше своето фалшиво, безплодно интервю.

Накрая повикаха ченгето и то остави Аркадин, като му каза, че комисарят ще даде пресконференция в шестнайсет часа и там ще може да задава каквито си поиска въпроси. Аркадин остана сам, облегнат на радиаторната решетка. Не му отне много време да заобиколи предницата на колата и когато дойде микробусът на съдебна медицина, който отклони вниманието по съвършен начин, Аркадин отвори страничната врата на шофьора и се пъхна зад волана. Ключовете вече бяха в контакта. Той запали колата и потегли. Когато стигна аутобана, включи сирената и отпраши с пределна скорост към летището.

— Няма да имам проблеми да те кача на самолета — каза Мойра, щом отби по четирилентовия подстъп към товарния терминал. Тя показа своите документи от „Некст Джен“ на будката с охраната, след това потегли към паркинга извън терминала. Докато шофираше към летището, тя дълго и мъчително премисляше дали да каже на Джейсън за кого работи всъщност. Ако разкриеше, че е от „Блек Ривър“, директно щеше да наруши своя договор и точно сега се молеше да няма причина да му казва.

След като минаха през охраната, митницата и имиграционната служба, стигнаха до пистата и приближиха 747. Серия подвижни стълби се издигаха до високата пасажерска врата, която стоеше отворена. До далечния край на самолета беше паркиран камионът от фабрика „Калер Гезелшафт“ заедно с подемник от летището, който вдигаше опакованите части от свързващото звено за терминала до товарния отсек на самолета. Камионът очевидно беше закъснял, а процесът на товарене по необходимост беше бавен и досаден. Нито „Калер“, нито „Некст Джен“ можеха да си позволят инцидент на този късен етап.

Мойра показа документите си от „Некст Джен“ на един от членовете на екипажа, който стоеше в основата на стълбата. Той се усмихна и кимна, като ги покани на борда. Мойра въздъхна с облекчение. Сега единственото, което стоеше между тях и атаката на Черния легион, беше десетчасовият полет до Лонг Бийч.

Но щом доближиха горния край на стълбата, от вътрешността на самолета се появи нечия фигура. Застана на прага и погледна надолу към нея.

— Мойра — каза Ноа, — какво правиш тук? Защо не си тръгнала за Дамаск?

Манфред Холгер, човекът на Икупов в имиграционната служба, ги посрещна на пропускателния пункт към товарните терминали, влезе в колата при тях и те продължиха напред. Икупов му се беше обадил от мобилния телефон на Север.

Холгер тъкмо свършваше своята смяна, но за техен късмет още не беше съблякъл униформата си.