Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Кой ги е виждал? — попита Лавал.

Директорката видя как Лавал трепна, когато тя каза:

— Всички, които трябва.

— Добре тогава. — Той беше непобеден, непокаял се. — Всичко свърши.

Харт погледна покрай него към входа на Библиотеката.

— Не съвсем. — Тя кимна. — Ето, идват Сорая и Тайрон.

Семьон Икупов седна на площадката на сграда, недалеч от мястото на престрелката. Палтото му скриваше кръвта, която изтичаше под него, така че не привличаше множеството, а само любопитния поглед на един–двама забързани минувачи. Чувстваше се замаян и му се гадеше, несъмнено заради шока и загубата на кръв, което значеше, че не мисли ясно. Огледа се наоколо със силно зачервени очи. Къде е колата, която го доведе? Трябваше да се махне оттук, преди Аркадин да се появи от сградата и да го забележи. Беше хванал тигър от джунглата и се беше опитал да го опитоми — грандиозна грешка, откъдето и да го погледнеш. Колко опити са правени преди и винаги се е получавал същият резултат. Тигрите не ставаха за опитомяване, Аркадин също. Той си беше такъв и никога нямаше да се промени — машина за убиване с почти свръхестествени способности. Икупов беше разпознал таланта му и алчно се беше опитал да го впрегне за собствени нужди. Сега тигърът се беше обърнал срещу него. Икупов имаше предчувствие, че ще умре в Мюнхен, а сега знаеше защо, знаеше и как.

Като погледна назад към жилищната сграда на Егон Кирш усети внезапен пристъп на страх, сякаш смъртта всеки момент щеше да се появи оттам и да го издебне на улицата. Икупов опита да се вземе в ръце, опита да се изправи на крака, но го порази ужасна болка, коленете му се огънаха и той пак рухна на студения камък.

Минаха още хора, вече съвсем не му обръщаха внимание. Минаваха коли. Небето се схлупи, денят помръкна, сякаш покрит със саван. Внезапен порив на вятъра докара дъжд, режещ като лед. Той сгуши глава между раменете си и силно затрепери.

И тогава чу да го викат по име и като обърна глава, видя кошмарната фигура на Леонид Данилович Аркадин да слиза по стълбите от сградата на Кирш. Сега Икупов имаше още по-силен подтик и пак се опита да стане. Изстена, щом успя да се задържи на крака, но несигурно се олюля, щом Аркадин хукна към него.

В същия момент на тротоара спря черен мерцедес. Шофьорът бързо излезе и като хвана Икупов, почти го понесе над плочките. Икупов се бореше, но напразно. Беше слаб, изгубил беше кръв и всеки миг ставаше все по-уязвим. Шофьорът отвори задната врата и го натика на задната седалка. Извади пистолет ХК 1911, калибър 45, и с него предупреди Аркадин да стои настрана, после заднишком заобиколи до предницата на мерцедеса, пъхна се зад волана и потегли.

Свлечен в единия ъгъл на задната седалка, Икупов издаваше ритмични болезнени стенания — като пухтене на парен локомотив. Беше наясно с лекото друсане от сътресенията, докато колата ускоряваше по мюнхенските улици. По-бавно осъзна друго, че не беше сам на задната седалка. Той примигна с усилие, като се опитваше да проясни зрението си.

— Здравей, Семьон — каза познат глас.

И тогава зрението на Икупов се проясни.

— Ти!

— Отдавна не сме се виждали, нали? — каза Доминик Спектър.

— Емпайър Стейт Билдинг — каза Мойра, докато изучаваше плановете, които Борн беше успял да измъкне от апартамента на Кирш. — Не мога да повярвам, че съм сгрешила.

Бяха паркирали на една отбивка отстрани на аутобана по посока към летището.

— Какво имаш предвид, че си сгрешила? — попита Борн.

Тя му каза как Артур Хойзер, програмистът, нает от фабрика „Калер“, й беше признал за пробива в софтуера на терминала за природен газ.

Борн се замисли за момент.

— Ако някой терорист използва този дефект, за да установи контрол върху софтуера, какво може да направи?

— Танкерът е толкова голям, а терминалът е толкова сложен, че откарването на док се управлява електронно.

— Чрез софтуерната програма.

Мойра кимна.

— Значи може да накара танкера да се удари в терминала. — Той се обърна към нея. — Това ще освободи ли цистерните с втечнен газ?

— Да, много вероятно.

Борн трескаво мислеше.

— Все пак терористът трябва да знае за дефекта, как да го използва и как да преконфигурира софтуера.

— Звучи по-просто, отколкото да се опитват да взривят сграда от първостепенно значение в Манхатън.

Тя беше права, разбира се, и заради въпросите, над които беше размишлявал, той веднага схвана връзката.

Мойра погледна часовника си.

— Джейсън, самолетът на „Некст Джен“ със свързващото звено по разписание трябва да излети след трийсет минути. — Тя включи колата на скорост и излезе на аутобана. — Трябва да вземем решение, преди да стигнем до летището. В Ню Йорк ли отиваме или в Лонг Бийч?