Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Периодите, в които сваляха черната качулка, му изглеждаха все по-продължителни, но представата му за време беше разбита, затова всъщност не знаеше дали това е истина или не. Във всеки случай използваше тези периоди, за да се движи, да прави коремни преси, лицеви опори и клякания — опитваше се всячески да облекчи ужасната болка в ръцете, раменете и врата, които го пронизваха до мозъка на костите.

Не се предавай . Това послание със същия успех можеше да се тълкува и като Ти не си сам или Вярвай . Когато го получи, разбра, че Сорая не го е изоставила и че някой вътре в сградата, който има достъп до мазето, е на негова страна. И в този миг откритието го порази, сякаш — ако помнеше вярно наученото от Библията — той беше Павел на път за Дамаск, преобразен от Божията светлина.

Някой е на моя страна — не на страната на стария Тайрон, който блуждаеше из своя квартал и кипеше от гняв и желание за мъст, не онзи Тайрон, измъкнат от канавката, дори не беше Тайрон, който благоговееше пред Сорая. Не, още щом спонтанно помисли Някой е на моя страна , осъзна, че моя страна значи ЦРУ. Не само че завинаги беше напуснал квартала, но и беше излязъл от красивата сянка на Сорая. Сега принадлежеше само на себе си. Беше намерил своето призвание не като пазител на Дерон или като негов последовател, не като благоговеен асистент на Сорая. ЦРУ си беше на мястото — в служба на ефективността. Светът му вече не се определяше от разделението Тайрон от едната страна и Човекът от другата. Той вече не се бореше срещу това, в което се превръщаше.

Вдигна очи. А сега да се маха оттук. Но как? Най-добрият начин беше да опита да намери начин и да се свърже с човека, който му беше изпратил бележката. Той се замисли за момент. Бележката беше скрита в храната му, затова логичният отговор беше да напише своя бележка и някак да я скрие в остатъците от яденето. Разбира се, нямаше как да е сигурен, че този човек ще намери бележката или ще се досети къде да я търси, но това беше единственият му ход и той беше решил да го предприеме.

Тайрон се оглеждаше за нещо, което да използва за писане, когато металният звук на вратата го накара рязко да се изправи. Обърна се към нея, докато се отваряше. Дали Кендъл не се беше върнал за още садистични развлечения? Дали не беше пристигнал истинският мъчител? Боязливо погледна през рамо към резервоара за симулирано удавяне и кръвта му се смръзна. После се обърна и видя, че на прага стои Сорая. Беше ухилена до уши.

— Боже — каза тя. — Радвам се да те видя!

— Колко ми е приятно, че пак се виждаме — каза Вероника Харт. — Особено при тези обстоятелства.

Лутър Лавал се беше дръпнал от прозореца. Стоеше прав, когато директорката, заобиколена от федерални съдии и цял контингент агенти на ЦРУ, влезе в Библиотеката. Всички останали, които бяха в Библиотеката по същото време, се ококориха, после по повеля на съдиите набързо се оттеглиха. Сега той седеше като глътнал бастун на стола си с лице срещу Харт.

— Как смееш — каза Лавал. — Това нетърпимо поведение няма да се размине без наказание. Още щом информирам министър Холидей за твоето престъпно неспазване на протокола…

Харт разпери като ветрило снимките от затворническите килии в мазето.

— Прав си, господин Лавал, това нетърпимо поведение няма да остане без наказание, но смятам, че тъкмо министърът на отбраната Холидей ще те подведе под отговорност, за да те накаже за престъпните ти обноски.

— Това, което правя, е в защита на страната ми — високомерно каза Лавал. — Когато една страна е във война, трябва да се вземат изключителни мерки, за да се охраняват границите й. Точно теб и хората като теб с вашите малодушни левичарски пристрастия трябва да обвинят, а не мен. — Беше посинял от гняв, а бузите му пламтяха. — Аз съм патриотът тук, а ти… ти само пречиш. Тази страна ще се пропука и ще рухне, ако оставим хора като теб да я управляват. Аз съм единственото спасение на Америка.

— Седни — каза Харт тихо, но твърдо, — преди някой от моите „левичари“ да те събори.

Лавал свирепо я изгледа за момент, после бавно потъна в стола си.

— Хубаво е да си живееш в свой собствен свят, където ти определяш правилата и пет пари не даваш за реалността.

— Не съжалявам за това, което съм направил. Ако си очаквала да се разкайвам, горчиво си се излъгала.

— Честно казано — отвърна Харт, — не очаквам нищо от теб, докато не те подложат на симулирано удавяне. — Тя изчака, докато всичката кръв се отдръпна от лицето му, после добави: — Това би било решение — твоето решение, — но не и моето. — Тя пъхна снимките обратно в плика.