Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Той включи фотоапарата, като се молеше снимките да не са изтрити, и ето, бяха там, доказателството, което щеше да съсипе Лутър Лавал и цялата администрация на АНС. По блутуут прехвърли снимките от фотоапарата към мобилния си телефон. После избра номера на сина си — който не беше номерът на сина му, макар че ако някой го набереше, щеше да отговори млад мъж, който имаше постоянни инструкции да се представя за негов син — и прати снимките.

Накрая се облегна и си пое дълбоко въздух. Беше приключил, сега снимките бяха в ръцете на ЦРУ, където щяха да свършат страхотна работа или — в случая с Лавал — да нанесат ужасна вреда. Като погледна часовника си, той скри фотоапарата, отново залости вратичката на тайника и изпълзя изпод бюрото.

Четири минути по-късно, сресан, с изчеткана униформа и елегантен вид, постави чаша цейлонски чай пред Сорая Мур и малцово уиски пред Лутър Лавал. Мис Мур му благодари, а Лавал, втренчен в нея, изобщо не му обърна внимание.

Мойра още не го забелязваше, а Борн не можеше да й викне, защото сред тълпата гласът му нямаше да се чуе. Блокиран в движението напред, той се провря към периферията и се придвижи наляво, за да я заобиколи. Пак опита да й се обади, но тя или не чуваше, или не си вдигаше телефона.

Точно когато се отдръпваше от потока, видя агентите на АНС. Придвижваха се в пакет към центъра на тълпата и Борн можеше само да предполага, че има и други в затягащ се обръч, в който смятаха да го приклещят. Още не го бяха забелязали, но Мойра беше близо до двама агенти в полезрението му. Нямаше начин да стигне до нея, без да го забележат. Въпреки това той продължи да обикаля по периферията на тълпата, която набъбваше непрекъснато, а много от младежите се блъскаха, докато скандираха своите лозунги.

Борн продължи напред, но се придвижваше все по-бавно. Трябваше да стигне до Мойра, преди агентите да го видят — беше опасно за нея да го търси, докато те се промъкват в тълпата. Много по-добре щеше да е, ако стигне до нея първи, за да може да контролира движението и на двамата.

Накрая, щом приближи агентите на АНС, успя да види причината за внезапното озлобление на тълпата. Блъскането беше заради голяма група скинхедс, които носеха метални боксове и бейзболни бухалки. Имаха татуирани свастики на ръцете и когато започнаха да настъпват към скандиращите студенти, Борн хукна към Мойра. Но когато се промъкна към нея, един от агентите избута с лакът някакъв скинхед и тогава погледът му попадна на Борн. Раздвижи бързо устни и настоятелно заговори в слушалката, чрез която имаше безжична връзка с другите членове на екипа за екзекуция.

Борн сграбчи Мойра, но агентът го хвана и започна да го дърпа към себе си, сякаш да го задържи достатъчно дълго, докато другите агенти стигнат до тях. Борн го удари право в брадата с възглавничката на дланта си. Главата на агента се отметна назад, той се стовари върху група скинхедс, които помислиха, че ги напада, и започнаха да го бият.

— Джейсън, какво е станало с теб, за Бога? — извика Мойра. — Къде е Сорая?

— Изобщо не е идвала — отвърна Борн. — Това е поредният капан на АНС.

Най-добре би било да останат в най-претъпканата част на градината, но така щяха да попаднат точно в клопката. Борн поведе Мойра настрани, като се надяваше да излязат извън полезрението на агентите, но тогава видя други трима в периферията и разбра, че е невъзможно да се изтеглят. Смени курса и дръпна Мойра по-навътре в развълнуваното множество от демонстранти.

— Какво правиш? Не отиваме ли право към капана?

— Имай ми доверие. — Той инстинктивно се насочи към една от горещите точки, където имаше сблъсък между скинхедс и студенти.

Стигнаха мястото, където се водеше все по-разгорещената битка между двете групи младежи. С крайчеца на окото си Борн видя един агент на АНС, който се бореше със същата тълпа. Борн се опита да промени посоката, но пътят им беше блокиран и една надигаща се вълна студенти ги тласкаше като орехова черупка към прибоя. Като усети новия наплив от хора, агентът се обърна, за да ги отблъсне, и налетя право на Мойра.

Излая името на Борн в микрофона си и Борн заби обувката си странично в коляното му. Онзи залитна, но успя да отблъсне следващия удар, насочен в плешката му. Агентът извади пистолет, тогава Борн изтръгна бейзболната бухалка от ръката на един скинхед и с все сила изби пистолета от хватката му.

— Джейсън, идват! — изкрещя зад гърба му Мойра. Капанът всеки миг щеше да щракне и върху двамата.