Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Борн каза:

— Опитвах се да проумея защо и Спектър, и Икупов толкова настървено искаха да си върнат плановете. — Той се взря в чертежите, сякаш искаше да му проговорят. — Проблемът е — бавно и замислено каза той, — че бяха поверени на сина на Спектър, Пьотър, който повече се интересуваше от момичета, дрога и московския нощен живот, отколкото от работата си. В резултат от това мрежата му беше населена с отрепки, наркомани и неудачници.

— Защо, за Бога, Спектър ще поверява толкова важен документ на такава мрежа?

— Точно там е въпросът — отвърна Борн. — Не го е поверил.

Мойра го погледна.

— Какво значи това? Мрежата да не е лъжлива?

— Не, що се отнася до Пьотър — каза Борн. — Но както Спектър е гледал на нея, да, всеки, който е бил част от нея, е можело да се пожертва.

— Значи тогава и плановете са фалшиви.

— Не, аз мисля, че са истински, и на това разчиташе Спектър — продължи Борн. — Но когато обмислиш ситуацията логично и хладнокръвно — а никой не прави това, щом се отнася до заплаха от надвиснала терористична атака, — вероятността бойна група да успее да получи каквото иска от Емпайър Стейт Билдинг, е много малка. — Той сви плановете. — Не, мисля, че това беше добре изпипана схема за дезинформация — да изтичат разговори към „Тифон“, да ме вербуват заради лоялността ми към Спектър. Всичко е било с цел американските сили за безопасност да се мобилизират на погрешното крайбрежие.

— Значи, мислиш, че истинската мишена на Черния легион е терминалът за втечнен природен газ в Лонг Бийч.

— Да — каза Борн. — Така мисля.

Тайрон стоеше и гледаше надолу към Лавал. Ужасна тишина беше надвиснала над Библиотеката, когато той и Сорая влязоха. Той гледаше как Сорая взима мобилния телефон на Лавал от масата.

— Добре — каза тя със звучна въздишка на облекчение. — Никой не се е обаждал. Джейсън сигурно е в безопасност. — Тя се опита да го набере от своя телефон, но той не отговаряше.

Харт, която беше станала, щом те влязоха, каза:

— Изглеждаш малко изтощен, Тайрон.

— Нищо не би ме излекувало така, както курс в професионалното училище на ЦРУ — отвърна той.

Харт погледна към Сорая, преди да каже:

— Мисля, че си заслужи това право. — Тя се усмихна. — В твоя случай ще забравя обичайното предупреждение за това колко е сурова подготвителната програма и колко много вербувани изпадат още през първите две седмици. Знам, няма какво да се тревожим, че ще изпаднеш.

— Няма, мадам.

— Просто ме наричай директоре, Тайрон. И това си заслужи.

Той кимна, но не можеше да свали очи от Лавал.

Настойчивият му поглед не остана незабелязан. Директорката каза:

— Господин Лавал, мисля, че е справедливо Тайрон да реши съдбата ви.

— Ти си се побъркала. — Лавал изглеждаше вбесен. — Не можеш…

— Напротив — каза Харт. — Мога. — Тя се обърна към Тайрон. — Изцяло зависи от теб, Тайрон. Нека наказанието е според престъплението.

Като изгаряше Лавал с поглед, Тайрон видя това, което винаги беше виждал в очите на белите хора, които се конфронтираха с него: отровна смесица от презрение, отвращение и страх. Някога това щеше да го хвърли в яростно безумие, но това беше заради собственото му невежество. Вероятно това, което виждаше у тях, е било отражение на чувствата върху собственото му лице. Но не и днес и никога вече, защото по време на този арест той най-после разбра на какво се беше опитвал да го научи Дерон: че собственото му невежество е най-големият му враг. Знанието му позволяваше да променя очакванията на другите хора за него, а не да им се противопоставя с нож или пистолет.

Огледа се и видя, че върху лицето на Сорая се чете очакване. Като се обърна към Лавал, каза:

— Мисля, че нещо публично би било подходящо, нещо достатъчно неудобно, че да стигне до министъра на отбраната Холидей.

Вероника Харт не можа да не се разсмее, смя се, докато не й потекоха сълзи, и чу как в ума й се появиха репликите на Гилбърт и Съливан: „Целта си толкова възвишена той навреме ще постигне — нека наказанието е според деянието!“

— Изглежда те поставям в доста неудобно положение, скъпи Семьон. — Доминик Спектър гледаше как Икупов се справя с болката, докато седи с изправен гръб.

— Трябва да ме прегледа лекар. — Икупов се задъхваше като задавен двигател, който се бъхти по стръмен наклон.

— На тебе ти трябва хирург, Семьон — каза Спектър. — За съжаление, няма време за такъв. Трябва да стигна до Лонг Бийч, а не мога да си позволя да те оставя след себе си.