Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Няма проблем — заговори Холгер по официалния маниер, който му беше наложен от неговите началници. — Само трябва да проверя последните имиграционни регистрации, за да видя дали е минала през системата.

— Не е достатъчно — каза Икупов. — Може да пътува под псевдоним.

— Добре тогава, ще се кача на борда и ще проверя паспортите на всички. — Холгер седеше отпред до шофьора. Завъртя се, за да погледне Икупов. — Ако разбера, че тази жена, Мойра Тревър, е на борда, какво искате да направя?

— Свали я от самолета — веднага каза Север.

Холгер погледна въпросително Икупов и той кимна. Лицето на Икупов пак беше посивяло и вече му беше по-трудно да държи болката настрани.

— Доведи я тук при нас — каза Север.

Холгер беше взел дипломатическите им паспорти и бързо ги прекара през охраната. Сега мерцедесът стоеше до самолета 747 с логото на „Некст Джен“, изрисувано от двете му страни и на опашката. Камионът на „Калер“ още товареше в него. Шофьорът на мерцедеса беше спрял така, че камионът ги закриваше от всеки, който се качваше на самолета или вече беше в него.

Холгер кимна, излезе от мерцедеса и тръгна по специалната настилка към подвижната стълба.

— Kriminalpolizei 9 9 Криминална полиция (нем.). — Бел.прев. — каза Аркадин, щом спря полицейската кола на пропускателния пункт пред товарния терминал. — Имаме причини да смятаме, че човек, който днес следобед уби двама души, е избягал тук.

Охраната го пропусна през митническата и имиграционната служба, без да му поиска документи. Самата кола беше достатъчно доказателство за тях. Щом Аркадин мина край паркинга и навлезе на пистата, видя самолета, видя пакетите от камиона на „Калер“, които се издигаха в товарния отсек, и черния мерцедес, който работеше на празен ход на известно разстояние от тях. След като веднага разпозна колата, той насочи полицейската патрулка към място, директно зад мерцедеса. За момент той остана зад кормилото и се взираше в мерцедеса, сякаш самата кола беше неговият враг.

Виждаше два мъжки силуета на задната седалка. Нямаше нужда да се напряга, за да се сети, че единият е Семьон Икупов. Чудеше се кой от пистолетите, които носеше със себе си, трябва да използва, за да убие бившия си ментор: „Зиг Зауер“ девети калибър, „Лугера“ или „Зиг Москито“. Всичко зависеше от това каква вреда искаше да нанесе и на коя част от тялото. Беше прострелял Стас Кузин в коленете, за да го гледа как страда, но това беше друго време и най-вече друго място. Летището беше обществено пространство; близкият пътнически терминал гъмжеше от охрана. Само защото беше успял да стигне толкова далеч като член на Kriminalpolizei, знаеше, че е по-добре да не изпробва късмета си. Не, това убийство трябваше да е бързо и просто. Единственото му желание беше само да погледне в очите на Икупов, когато умира, за да разбере той кой е сложил край на живота му и защо.

За разлика от момента, в който погуби Кузин, Аркадин напълно съзнаваше този момент, заключен във важния факт, че синът настига баща си, че му отмъщава за психологическите и физическите предимства на възрастния над детето. Никога не му беше хрумвало, че всъщност не е бил дете, когато Миша изпрати Икупов да го възкреси. От момента, в който двамата се срещнаха, той винаги беше възприемал Икупов като баща. Подчиняваше му се като на баща, приемаше неговите преценки, целия му мироглед, остана му верен. А сега заради греховете, които Икупов му беше стоварил, той щеше да го убие.

— Когато не се появи за планирания полет, реших, че ще се появиш тук. — Ноа я гледаше, като напълно пренебрегваше Борн. — Няма да те пусна на самолета, Мойра. Ти вече не си част от това.

— Тя още работи за „Некст Джен“, нали? — попита Борн.

— Кой е това? — каза Ноа, като не сваляше поглед от нея.

— Името ми е Джейсън Борн.

По лицето на Ноа пропълзя флегматична усмивка.

— Мойра, ти не ни запозна. — Той се обърна към Борн и протегна ръка. — Ноа Петерсен.

Борн се здрависа с него.

— Джейсън Борн.

Като запази същата многозначителна усмивка на лицето си, Ноа каза:

— Знаеш ли, че тя те излъга, че се опита да те вербува за „Некст Джен“ под фалшив претекст?

Очите му стрелнаха Мойра, но остана разочарован, след като не видя нито шок, нито обида в изражението й.

— Защо да го направи? — попита Борн.

— Защото — каза Мойра — също като Ноа и аз работя за „Блек Ривър“ — частната фирма за сигурност. Бяхме наети от „Некст Джен“ да съблюдаваме безопасността на терминала за втечнен природен газ.