Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Капитанът беше смугъл субект с лице, което по-скоро изглеждаше дълбоко гравирано с киселина, отколкото брулено от слънцето и вятъра.

— Както казвах на мис Тревър, има още седем души от екипажа и повечето са дежурни в машинното отделение. После, това е моят помощник-капитан, радистът и корабният лекар — той е в лазарета, грижи се за един моряк, който се разболя два дни след като потеглихме от Алжир. А да, и готвачът.

Борн и Аркадин се спогледаха. Радистът също нямаше татуировка на Черния легион. Както капитанът и неговият помощник.

— Машинното отделение — каза Борн.

По заповед на своя капитан първият помощник ги изведе на палубата, после слязоха надолу по стълба откъм десния борд във вътрешността на кораба и най-после стигнаха до огромното машинно отделение. Петима мъже работеха здраво, лицата и ръцете им целите бяха изцапани със смазка и мръсотия. След като помощникът им обясни, те протегнаха ръце, но щом Борн стигна до третия в редицата, четвъртият ги погледна изпод полупритворените си клепачи и избяга.

Борн хукна след него, а Аркадин заобиколи, като се провираше през скърцащите машинарии. Човекът избегна Борн, но после той го забеляза зад един ъгъл близо до силуета на гигантски дизелови двигатели „Хюндай“, специално проектирани да задвижват световната флота от танкери за втечнен природен газ. Той тайно се опитваше да набута малка кутия между структурните подпори на двигателя, но като дойде зад него, Аркадин го сграбчи за китката. Морякът рязко се дръпна, взе си обратно кутията и се канеше да натисне един бутон на нея, когато Борн я изби от ръката му. Кутията излетя и Аркадин се спусна след нея.

— Внимавай — каза морякът, щом Борн го сграбчи. Той не обърна внимание на Борн, а гледаше кутията, с която Аркадин се върна при тях. — Държиш целия свят в ръката си.

Междувременно Борн дръпна нагоре ръкава на блузата му. Ръцете на мъжа бяха нацапани със смазка, изглежда, много старателно, защото когато Борн взе един парцал и я избърса, татуировката на Черния легион се появи в сгъвката на левия му лакът.

Мъжът изглеждаше напълно безразличен. Цялото му същество беше съсредоточено върху кутията, която Аркадин държеше.

— Тя ще вдигне всичко във въздуха — каза той и се хвърли напред към нея. Борн рязко го дръпна назад със задушаваща хватка.

— Да го качим горе при капитана — каза Борн на помощника. Тогава видя кутията отблизо и я взе от ръцете на Аркадин.

— Внимавай! — извика отново морякът. — Едно малко сътресение и ще я активираш.

Но Борн не беше толкова сигурен. Морякът вдигаше прекалено много шум с толкова предупреждения. Нямаше ли да иска корабът сега да се взриви, след като на борда бяха враговете на Север? Когато я обърна с дъното нагоре, видя, че спойката между дъното и страната е нащърбена.

— Какво правиш? Луд ли си? — Морякът беше толкова обезпокоен, че Аркадин го зашлеви по бузата, за да млъкне.

Като пъхна нокът в спойката, Борн разкърти кутията. Вътре нямаше нищо. Беше заблуда.

Мойра не можеше да стои на едно място. Нервите й бяха опънати до край. Танкерът беше на косъм да се срещне с влекачите. Бяха само на една миля от брега. Ако цистерните се излееха, загубата на толкова човешки живот и рухването на американската икономика щеше да е катастрофално. Тя се чувстваше безполезна, докато двамата мъже действаха.

Излезе от кабината на щурвала и слезе в подпалубните помещения, като търсеше машинното отделение. Усети мирис на храна и пъхна глава в камбуза. До стоманената маса за хранене седеше едър алжирец и четеше арабски вестник от преди две седмици.

Той вдигна поглед и посочи към вестника.

— На петнайсетия път вече се похабява, но когато си в морето, какво можеш да правиш?

Едрите му ръце бяха голи до раменете. По тях имаше татуировки със звезда, полумесец и кръст, но емблемата на Черния легион липсваше. Като следваше указанията, които готвачът й даде, тя намери лазарета три нива по-надолу. Вътре зад малко бюро, вградено в една от отвесните прегради, седеше измършавял мюсюлманин. На отсрещната преграда имаше две койки, на едната лежеше пациентът, който се беше разболял. Щом се обърна от своя лаптоп към Мойра, докторът измърмори традиционен мюсюлмански поздрав. Силно се навъси, щом видя арбалета в ръцете й.

— Това необходимо ли е всъщност — попита докторът. — Или дори разумно?

— Бих искала да говоря с вашия пациент — каза Мойра, без да му обръща внимание.

— Опасявам се, че е невъзможно — усмихна се той така, както само лекарите могат. — Той е упоен.