Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Колко си заблуден! — злобно изрече Девра. — И ти си като всички от твоя вид, покварен от власт. Прекарал си толкова много години отделен от живота на улицата, че си създал своя собствена реалност, която следва само размаха на твоята ръка. — Тя направи крачка към него и това го накара да се напрегне. — Мислиш, че можеш да ме убиеш, преди аз да те убия? Не бих разчитала на това. — Тя тръсна глава. — Както и да е, ти имаш да губиш повече, отколкото имам аз. Когато Леонид ме откри, вече бях наполовина мъртва.

— А, сега разбирам — кимна Икупов. — Спасил те е от теб самата, спасил те е от улицата, така ли?

— Леонид е мой пазител.

— Боже Господи, кой говори за заблуди!

Ледената усмивка на Девра стана по-широка.

— Един от нас фатално греши. Остава да видим кой е той.

„Стаята е пълна с манекени, беше казал Егон Кирш, когато описваше ателието си на Борн. Закривам светлината с непроницаеми щори, защото тези манекени са мое творение. Изработих ги от нула, така да се каже. Те са моята компания, освен че са мои творби. В този смисъл могат да виждат или ако предпочитате, вярвам, че имат способността да виждат, а кое творение може да погледне създателя си, без да полудее или да ослепее, или и двете?“

С картата на стаята в ума си, Борн пропълзя през студиото, като избягваше манекените, за да не вдига шум или както Кирш би казал, да не смущава процеса на тяхното раждане.

„Мислите, че съм луд, беше казал той на Борн в музея. Не че има значение. За всички хора на изкуството — успели или не! — техните творби са живи. Аз не се различавам. Просто след като години наред се борих да вдъхна живот на абстракциите си, придадох на работите си човешка форма.“

Борн чу звук и за миг застина, после надникна иззад бедрото на един манекен. Очите му се бяха приспособили към извънредния мрак и вече можеше да вижда движение. Аркадин беше намерил преградата и беше влязъл в ателието след него.

Борн смяташе, че тук шансовете му са много по-големи, отколкото в апартамента на Кирш. Знаеше, че разположението и тъмнината ще му помогнат и ако удареше бързо, щеше да има предимството, че вижда там, където Аркадин не може.

С така намислена стратегия той излезе иззад манекена и се запровира към руснака. Ателието беше като минно поле. Между него и Аркадин имаше три манекена, всичките поставени под различен ъгъл и поза; единият седеше и държеше малка картина, сякаш четеше книга, друг стоеше изправен с разкрачени крака в позата на стрелец, третият бягаше, приведен напред, сякаш се беше протегнал да пресече финиша.

Борн заобиколи бегача. Аркадин се беше привел, опрян на бедрата си, и стоеше на едно място, докато очите му привикнат. Същото направи Борн, когато влезе в ателието.

Борн още веднъж се сблъска със зловещия си огледален образ. Не изпитваше нито удоволствие, нито безпокойство.

Като премери крачките, прецени пространството до седящия манекен с картината. С изострено чувство, че времето му изтича, Борн безшумно се изравни със стрелеца. Тъкмо когато се канеше да удари Аркадин, мобилният му телефон забръмча и на екрана засвети номерът на Мойра.

Борн безмълвно изруга и скочи. Аркадин, нащрек за всяко движение, се завъртя към звука и Борн беше посрещнат от масивна стена мускули, зад която се таеше пламтящата сила на убийствена воля. Аркадин се извъртя, Борн се плъзна назад между краката на манекена стрелец. Щом Аркадин се втурна към Борн, налетя право в бедрата на манекена. Отскочи и се метна върху манекена. Острието удари акрилната кожа и се заби в металния лист отдолу. Докато Аркадин се опитваше да издърпа ножа, Борн започна да рита и го улучи отляво по гърдите. Аркадин опита да се изтърколи настрани. Борн стовари рамото си в гърба на стрелеца. Манекенът беше изключително тежък, затова Борн го блъсна с всичка сила и го събори върху Аркадин, който остана заклещен отдолу.

— Твоят приятел не ми остави избор — каза Борн. — Щеше да ме убие, ако не го бях спрял. Беше прекалено далеч, а аз трябваше да метна ножа.

Откъм Аркадин дойде пукащ звук. След миг Борн разбра, че това е смях.

— Обзалагам се, че преди да умре, Миша ти е казал, че си обречен.

Борн се канеше да му отговори, когато видя мътния блясък на „Зиг Зауер Москито“ в ръката на Аркадин. Той се сви точно преди куршумът двайсет и втори калибър да профучи над главата му.

— Бил е прав.

Борн се извърна встрани, като заобикаляше другите манекени и ги използваше за прикритие, докато Аркадин изстреля още три куршума. Преди да успее да се пъхне зад работната маса на Кирш, покрай лявото рамо и ухото на Борн се разхвърча мазилка, дърво и акрил. Зад себе си чуваше сумтенето на Аркадин, примесено със стържене на метал, докато се бореше да излезе изпод падналия стрелец.