Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Съвсем вярно, но има и друга, по-специална причина. — Фиър погледна от единия агент към другия.

Харт искаше да му извие врата.

— Пуснете го — каза тя.

Голд пристъпи напред.

— Госпожо директор, горещо ви препоръчвам…

— Няма да навреди, ако изслушаме човека, Стю. — Харт кимна. — Продължавай, Родни. Имаш една минута.

— Истината е, че Лавал няколко пъти се опита да налети на ЦРУ, докато Стария беше на длъжност. Всеки път се проваляше и знаете ли защо? — Фиър погледна от единия към другия, а физиономията на Чеширския котарак пак се върна на лицето му. — Защото от години Стария имаше къртица, дълбоко прикрита в АНС.

Харт се ококори насреща му.

— Какво?

— Това са глупости — каза Голд. — Той ни хвърля прах в очите.

— Добро предположение, господин адвокат, но грешно. Знам коя е къртицата.

— Откъде, за Бога, знаеш това, Родни?

Фиър се разсмя.

— Понякога — не много често, признавам си — има смисъл да си главен писар в ЦРУ.

— Ти едва ли си…

— Точно това съм, госпожо директор. — Моментално го разтърси буреносен облак от дълбоко стаяван гняв. — Нито една пъстра титла не може да прикрие това. — Той махна с ръка и гневната искра бързо се срина на пепел. — Но независимо от всичко, идеята е, че виждам в ЦРУ неща, които никой друг не вижда. Стария имаше резерви за непредвидени ситуации, в случай че го убият, но ти знаеш това по-добре от мен, господин адвокат, нали?

Голд се обърна към Харт.

— Стария остави няколко запечатани плика, адресирани до различни директори, в случай че внезапно умре.

— Един от тези пликове — каза Фиър, — този с посочената самоличност на къртицата в АНС, беше изпратен на Роб Бат, което по онова време беше оправдано, тъй като Бат беше шеф на операциите. Но той никога не стигна до Бат, погрижих се за това.

— Ти… — Харт беше толкова разярена, че едва можеше да говори.

— Можех да кажа, че вече съм подозирал Бат в сътрудничество с АНС — каза Фиър. — Но това би било лъжа.

— Значи го задържа при себе си дори след като ме назначиха.

— Послужи ми за опорна точка, госпожо директор. Проумях, че рано или късно ще ми потрябва билет за освобождаване от затвора.

Тъкмо заради тази негова усмивка Харт изпита желание да го цапардоса по лицето. Тя с мъка се въздържа.

— И междувременно оставяш Лавал да ни тъпче. Заради теб ме изведоха от кабинета ми с белезници, заради теб завещанието на Стария е на косъм да бъде погребано.

— Е, ами, стават такива неща. Какво можеш да направиш.

— Ще ти кажа какво мога да направя — отвърна Харт, като даде знак на агентите, които пак сграбчиха Фиър. — Мога да ти кажа да вървиш по дяволите. Мога да ти кажа, че ще прекараш остатъка от живота си в затвора.

Дори и сега Фиър изглеждаше невъзмутим.

— Казах, че знам коя е къртицата. Още повече — и вярвам, че това особено ще ви заинтригува, — знам къде е позициониран.

Харт беше прекалено вбесена, за да я интересува.

— Махнете го от очите ми.

Докато го водеха към вратата, Фиър каза:

— Той е в тайната квартира на АНС.

Директорката усети как сърцето й силно задумка в гърдите. Проклетата усмивчица на Фиър сега вече беше не само разбираема, но и оправдана.

След трийсет и три часа и двайсет и шест минути. Зловещите думи на Икупов още свистяха в ушите на Борн, когато долови движение. Двамата с Икупов стояха в антрето, външната врата още беше отворена и за миг върху отсрещната стена в коридора падна сянка. Отвън имаше някой, закрит от полуотворената врата.

Като продължи да говори, Борн хвана Икупов за лакътя и го поведе навътре във всекидневната, по килима, към коридора със спалните и банята. Докато минаваха край един от прозорците, той се строши към тях от силата на човек, който нахлува през него. Борн светкавично се извъртя и насочи пистолета, който беше взел от Икупов, към натрапника.

— Остави долу пистолета — каза женски глас зад него. Той обърна глава и видя, че фигурата в коридора — млада, бледна жена — е прицелила „Лугер“ в главата му.

— Леонид, какво правиш тук? — Икупов изглеждаше вбесен. — Дадох ти изрични заповеди…

— Борн е бил — Аркадин се приближи сред бъркотията от стъкла, нападали по пода. — Борн е убил Миша.

— Вярно ли е? — обърна се Икупов към Борн. — Ти ли уби Михаил Тарканян?

— Той не ми остави друг избор — отвърна Борн.

Насочила своя „Лугер“ право в главата на Борн, Девра каза:

— Пусни пистолета. Повече няма да повтарям.

Икупов посегна към Борн.