Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Сорая гледаше това представление и усещаше тежест в стомаха, която от ледена топка се разрасна в айсберг, защото тя не можеше да повярва на очите си.

— Как можа? — каза тя, когато Лавал приключи разговора. — Кендъл е твоят заместник, твой приятел. Вие двамата ходите на църква със семействата си всяка неделя.

— Аз нямам постоянни приятели или съюзници, имам само постоянни интереси — решително отвърна Лавал. — Ще станеш далеч по-прозорлив директор, когато усвоиш това.

Тогава тя извади още една серия фотографии, този път се виждаше как Фиър подава пакет на генерал Кендъл.

— В този пакет подробно се описва броят и разпределението на оперативните агенти на „Тифон“.

Надменното изражение на Лавал не се промени.

— Какво общо има това с мен?

Сорая за втори път опита да скрие своето удивление.

— Твоят заместник придобива класифицирана информация на ЦРУ.

— В такъв случай трябва ти да наглеждаш хората си.

— Отричаш ли, че си наредил на генерал Кендъл да внедри Родни Фиър като къртица?

— Да, отричам.

На Сорая почти не й остана дъх.

— Не ти вярвам.

— Няма значение в какво вярваш, госпожо директор. Само фактите имат значение. — Той отмести с нокът снимката по-далеч. — Каквото и да е правил генерал Кендъл, сам го е правил. Не съм знаел за това.

Сорая се чудеше как всичко можеше така да се обърка, когато Лавал отново бутна телефона по масата.

— Сега се обади на Борн.

Тя се чувстваше така, сякаш през гърдите я стягаше метален обръч. Кръвта свиреше в ушите й.

„Сега какво? — каза си тя. — Мили Боже, какво мога да направя?“

Тя чу как някой с нейния глас изрече:

— Какво трябва да му кажа?

Лавал извади листче хартия с точен час и адрес на него.

— Трябва да е там по това време. Кажи му, че си в Мюнхен, че имаш съществена информация за атаката на Черния легион и че той трябва да я види лично.

Ръката на Сорая беше толкова хлъзгава от пот, че я избърса със салфетката си.

— Той ще се усъмни, ако не му се обадя от своя телефон. Всъщност може изобщо да не вдигне, ако не е от моя, защото няма да знае, че съм аз.

Лавал кимна, но когато тя извади своя телефон, каза:

— Ще слушам всяка дума, която изричаш. Ако се опиташ да го предупредиш, обещавам, че твоят приятел Тайрон никога няма да излезе от тази сграда жив. Ясно?

Тя кимна, но не направи нищо.

Лавал я гледаше сякаш тя беше жаба, разтворена върху маса за дисекции.

— Знам, че не искаш да направиш това, госпожо директор. Знам колко отчаяно не искаш да го направиш. Но ти ще се обадиш на Борн и ще заложиш моя капан, защото аз съм по-силен от теб. Имам предвид волята си. Аз получавам каквото поискам, на всяка цена, но не и ти — ти прекалено много се грижиш за дългата си кариера в разузнаването. Обречена си и го знаеш.

Сорая престана да го слуша още след първите му думи. Съвсем наясно, че се беше зарекла да поеме контрол над ситуацията, някак да обърне катастрофата в победа, тя яростно мобилизираше силите си. „Крачка по крачка — каза си сега тя. — Трябва да се отърся в мислите си от Тайрон, от несполучилата тактика с Кендъл, от моята собствена вина. Сега трябва да мисля за това обаждане. Как да се обадя и да предпазя Джейсън от залавяне?“

Задачата изглеждаше невъзможна, но подобно мислене беше пораженческо, напълно безполезно. Все пак какво трябваше да направи?

— След като се обадиш — каза Лавал, — ще останеш тук под постоянно наблюдение, докато Борн не бъде арестуван.

Като съзнаваше с неудобство, че алчните му очи я гледат, тя отвори телефона си и се обади на Джейсън.

Когато чу гласа му, каза:

— Здравей, аз съм, Сорая.

Борн стоеше в апартамента на Егон Кирш и гледаше към улицата, когато телефонът му иззвъня. Видя как номерът на Сорая излиза върху екрана, вдигна и я чу да казва:

— Здравей, аз съм, Сорая.

— Къде си?

— Всъщност аз съм в Мюнхен.

Той приседна върху облегалката на един тапициран стол.

— Всъщност? Аз съм в Мюнхен?

— Това казах.

Той чу в главата си кънтене много отдалеч и се навъси.

— Изненадан съм.

— Не колкото мен. Ти попадна в наблюдателната система на ЦРУ на летището.

— Нямаше как да го избегна.

— Сигурна съм, че е така. Както и да е, не съм дошла по официална работа на ЦРУ. Продължихме да следим комуникациите на Черния легион и накрая направихме пробив.

Борн се изправи.

— Какъв пробив?

— Телефонът е прекалено несигурен — каза тя. — Трябва да се срещнем. — Сорая му посочи времето и мястото.