Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Накрая той насочи мисълта си към нещо, което го тревожеше още от инцидента в Музея на египетското изкуство. Знаеше, че Франц Йенс беше единственият, който го последва в музея, затова как, за Бога, Аркадин беше разбрал къде е? Аркадин трябва да е бил човекът, застрелял Йенс. Освен това трябва да е получил заповед да убие Егон Кирш, но отново, как е разбрал къде е Кирш?

Отговорите и на двата въпроса здраво бяха свързани с времето и мястото. Никой не го проследи до музея, тогава… По тялото му полазиха студени тръпки и той застина на мястото си. След като физически никой не го проследи, значи трябваше някъде по него да има електронен предавател. Но как е бил поставен? Сигурно някой се беше допрял до Борн на летището. Той стана и бавно се разсъблече. След това провери всяка част от дрехите си, като проверяваше за електронен маркер. Нищо не намери, облече се и пак седна на стола, дълбоко замислен.

С перфектната си визуална памет той преповтори всяка стъпка на пътуването си от Москва до Мюнхен. Когато си спомни граничния служител, осъзна, че паспортът му не е бил у него почти половин минута. Извади го от горния си джоб и прелиствайки го, проверяваше всяка страница и на външен вид, и на допир. От вътрешната страна на задната корица, залепен в подгъва на подвързията, той откри миниатюрния предавател.

— Колко е хубаво да вдишваш свежия нощен въздух — каза Вероника Харт, застанала на тротоара пред Пентагона.

— С дизелови изпарения и така нататък — отвърна Стю Голд.

— Знаех, че обвиненията на Лавал няма да издържат — каза тя докато пресичаха към колата му. — Те бяха явно скалъпени.

— Аз не бих тръгнал да празнувам още — каза адвокатът. — Лавал ме предупреди, че утре ще занесе снимките от наблюдението над теб и Борн на президента и ще иска изпълнителна заповед за отстраняването ти.

— Хайде, Стю, това бяха лични разговори между Мартин Линдрос и една цивилна, Мойра Тревър. В тях няма нищо. Лавал само вдига пара.

— Зад него е министърът на отбраната — отвърна Голд. — При стеклите се обстоятелства дори само този факт е достатъчен, за да ти навреди.

При поредния порив на вятъра Харт хвана косата си, за да я отметне от лицето.

— Като влезе в ЦРУ и ме изведе навън с белезници… Лавал направи голяма грешка с тази демонстрация. — Тя се обърна и погледна назад към щаба на АНС, в който остана затворена три часа до момента, в който Голд се появи със заповед от федерален съдия за временното й освобождаване. — Ще си плати за това, че ме унижи.

— Вероника, не прави нищо прибързано. — Голд отвори вратата на колата и помогна на Харт да влезе. — Като познавам Лавал, повече от вероятно е той да иска да се провалиш като некомпетентна. Ето така се правят фатални грешки.

Той заобиколи до предната част на колата, седна зад волана и те потеглиха.

— Не можем да го оставим да му се размине, Стю. Ако не го спрем, той ще ни измъкне ЦРУ изпод носа. — Тя гледаше как нощта на провинциална Вирджиния се превръща в нощ над града, докато минаваха по моста „Арлингтън Мемориъл“ Пред тях се изправи „Линкълн Мемориъл“. — Когато постъпих на работа, дадох обет.

— Като всички предишни директори на ЦРУ.

— Не, говоря за личен обет. — Тя много искаше да види как Линкълн седи на стола си и съзерцава всички неизвестни, които стояха пред всяко човешко същество. Помоли Голд да спре до него. — Никога не съм казвала това на никого, Стю, но в деня, в който официално станах директор на ЦРУ, отидох на гроба на Стария. Ходил ли си в Националното гробище „Арлингтън“? Това е отрезвяващо място, но по свой собствен начин е и радостно място. Толкова много герои, толкова много храброст, основата на нашата свобода, Стю, на всеки един от нас.

Бяха стигнали до мемориала. И двамата излязоха и застанаха до величествената, заляна в светлини гранитна статуя вторачени в строгото, мъдро лице на Линкълн. Някой беше оставил букет цветя в краката му. Повехналите им главички се полюшваха на вятъра.

— Дълго стоях на гроба на Стария — продължи Харт с отнесен глас. — Кълна се, че го усещах, кълна се, че почувствах как нещо ме блъсна, после ме разтърси отвътре. — Погледът й се отклони и спря върху адвоката. — В ЦРУ има отдавнашно завещание, което служи за пример, Стю. Тогава се заклех и сега пак се заклевам, че няма да позволя нищо и никой да накърнят това завещание. — Тя си пое дъх. — На всяка цена.

Голд отвърна на втренчения й поглед, без да трепне.