Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Аркадин я стрелна с поглед.

— Какво?

— Когато гледаш мъртъв човек, какво виждаш? — Тя отхапа още малко сладолед и зъбите й оставиха малки резки по останалото от топката. — Нищо, нали? Абсолютно нищо. Животът е излетял от кафеза, а с него и всички спомени, трупани през годините. — Тя го погледна. — В този момент преставаш да си човек, тогава какъв си?

— На кого му пука? — отвърна Аркадин. — Ще е страхотно облекчение, ако ги няма спомените.

Сорая се появи в тайната квартира на АНС малко преди десет сутринта и след като премина различните нива на безопасност, тя влезе в Библиотеката точно навреме.

— Закуска, мадам? — попита я Уилърд, докато я придружаваше по плюшения килим.

— Предполагам, че днес може — каза тя. — Бих искала омлет със зелени подправки. Имате ли франзела?

— Да, имаме, мадам.

— Хубаво. — Тя прехвърляше уликата, която съсипваше генерал Кендъл, от едната си ръка в другата. — И чайник цейлонски чай, Уилърд. Благодаря.

Тя измина останалото разстояние до мястото, където седеше Лутър Лавал и пиеше своето сутрешно кафе. Гледаше през прозореца с неприязън към подранилата пролет. Беше толкова топло, че в камината имаше само студена бяла пепел.

Той не се обърна, когато Сорая седна. Тя сложи уликата в скута си, после без предисловия каза:

— Дойдох да отведа Тайрон у дома.

Лавал не й обърна внимание.

— Няма нищо при вашия Черен легион; в Щатите няма необичайна терористична дейност. Не разполагаме с нищо.

— Чухте ли какво казах? Дошла съм за Тайрон.

— Това няма да стане — отвърна Лавал.

Сорая извади мобилния телефон на Кендъл и пусна отново разговора, който беше провел с Родни Фиър в салона за шампанско в „Стъклената пантофка“.

„До най-малката подробност за агентите на «Тифон» по цялото земно кълбо — чу се гласът на Фиър. — Сега да поговорим за това какво ще получа в замяна.“

Генерал Кендъл отвърна:

„Какво искаш? По-висок пост? Повече власт?“

Фиър отвърна:

„Искам уважение. Искам Лавал да ме уважава, както ти ме уважаваш.“

— Кого го е грижа? — Лавал се извърна към нея. Очите му бяха тъмни и изцъклени. — Това си е проблем на Фиър, не е мой.

— Може би — Сорая плъзна по масата папката към него. — Обаче това е голям ваш проблем.

Лавал се вторачи в нея за момент. Сега очите му бяха пълни със злъч. Без да свежда поглед, той посегна и разтвори папката. Там видя множество снимки на генерал Кендъл, гол до безобразие, хванат по средата на сексуален акт с млада чернокожа жена.

— Как ще изглежда това, прикачено към кариерата на професионален военен и благочестив семеен християнин, когато историята се разчуе?

Уилърд пристигна със закуската й, постла колосана бяла покривка и подреди порцелана и сребърните прибори пред нея. Когато приключи, се обърна към Лавал:

— Нещо за вас, сър?

Лавал го отпрати с грубо махване на ръката. Той отново и отново прелистваше снимките. После извади мобилен телефон, сложи го на масата и го бутна към нея.

— Обади се на Борн — каза той.

Сорая замръзна с парчето омлет, набодено на вилицата.

— Моля?

— Знам, че е в Мюнхен, нашият клон там го е прихванал от наблюдателните камери на летището. Имам хора на място, които ще го арестуват. Сега трябва само ти да поставиш капана.

Тя се засмя, докато оставяше вилицата си.

— Ти бълнуваш, Лавал. Аз те спипах, а не обратното. Ако тези снимки станат публично достояние, твоят заместник ще бъде съсипан и професионално, и лично. И ти, и аз знаем, че няма да позволиш това да се случи.

Лавал събра снимките и пак ги пъхна в плика. После извади химикалка и написа име и адрес върху плика. Повика с жест Уилърд и каза:

— Моля да сканирате и да изпратите по електронна поща това на „Дръдж Рипорт“. После дайте на куриер да ги занесе във „Вашингтон Поуст“ колкото се може по-бързо.

— Разбира се, сър. — Уилърд мушна плика под мишница и изчезна в друга част на Библиотеката.

После Лавал извади своя мобилен телефон и набра местен номер.

— Гас, Лутър Лавал се обажда. Добре, добре. Как е Джини? Добре, прати й поздрави. И на децата… Виж, Гас, имам проблем. Излязоха наяве улики относно генерал Кендъл, точно така, той беше обект на вътрешно разследване в продължение на няколко месеца. Влиза в сила веднага, освободен е от моето командване и изцяло от АНС. Ами, ще видиш, пращам да ти донесат снимките още докато говорим. Разбира се, че е специално, Гас. Честно казано, шокиран съм, истински шокиран. И ти ще реагираш така, като видиш тези снимки… След четиридесет минути ще ти пратя официално изявление. Да, разбира се. Няма нужда да ми благодариш, Гас, винаги мисля първо за теб.