Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Предположих, че най-доброто, което той може да направи сега, е да ни помогне да свържем Лавал с плана за кражбата на тайни от ЦРУ — каза Голд.

Сега Харт се усмихна доста мило на Кендъл.

— И какво мислите за това предложение, генерале?

— Да се вербува Родни Фиър беше изцяло моя идея — сковано отвърна Кендъл.

Харт седна по-напред.

— Искате да повярваме, че сте поели по такъв рискован курс, без да уведомите началника си?

— След провала с Бат трябваше да направя нещо, за да докажа, че ме бива. Сметнах, че имам най-добри шансове, като ухажвам Фиър.

— Това доникъде не ни води — каза Харт.

Голд се изправи.

— Съгласен съм. Генералът не се е решил да обърне меча си срещу човека, който го изхвърли в реката. — Той отиде до вратата. — Не съм сигурен как го е пресметнал, но всякакви ги има.

— Това ли е? — Кендъл гледаше право напред. — Приключихте ли с мен?

— Ние приключихме — каза Харт. — Но Роб Бат не е.

Името на Бат накара генерала да реагира.

— Бат? Какво общо има той? Той вече не участва.

— Не мисля така. — Харт се изправи и застана зад стола му. — Бат ви е държал под наблюдение от мига, в който съсипахте живота му. Снимките ви заедно с Фиър на влизане и излизане от фитнес клуба, пред павилиончето за барбекю и в „Стъклената пантофка“ са направени от него.

— Но това не е всичко, което има — Голд вдигна многозначително куфарчето си.

— Тоест — каза Харт — опасявам се, че престоят ви в ЦРУ малко ще се проточи.

— Колко малко?

— Какво ви е грижа? — отвърна Харт. — Вече нямате живот, в който да се върнете.

Кендъл остана с двама въоръжени агенти, а Харт и Голд отидоха в съседната стая, където седеше Родни Фиър, пазен от други двама агенти.

— Генералът все пак забавлява ли се? — попита Фиър, докато сядаха с лице срещу него. — Този ден е черен за него. — Той се изкикоти на собствената си шега, но никой друг не реагира.

— Имаш ли представа колко сериозно е положението ти? — каза Голд.

Фиър се усмихна.

— Всъщност вярвам, че владея положението.

Голд и Харт размениха погледи. Никой от тях не можеше да разбере безгрижното отношение на Фиър.

Голд каза:

— Отиваш в затвора за много дълго време, господин Фиър.

Фиър кръстоса крак връз крак.

— Не мисля.

— Грешиш — отвърна Голд.

— Родни, хванахме те да крадеш тайните на „Тифон“ и да ги предаваш на висш служител от конкурентна разузнавателна служба.

— Моля ви! — каза Фиър. — Абсолютно съм наясно какво направих и че ме хванахте. Само казвам, че това няма никакво значение. — Той продължи да гледа като Чеширския котарак, сякаш държеше роял флаш над карето им аса.

— Обясни поведението си — рязко каза Голд.

— Прецаках се — отвърна Фиър. — Но не съжалявам за това, което направих, а само, че ме хванаха.

— Това отношение със сигурност ще помогне в твоя случай — язвително каза Харт. Беше й дотегнало Лутър Лавал и неговата кохорта да я нагрубяват.

— По характер не съм склонен да се разкайвам, госпожо директор. Но също като вашите улики, моето отношение не е важно. Искам да кажа, ако бях се разкаял като Роб Бат, щеше ли да има някакво значение за вас? — Той поклати глава. — Затова хайде да не се заблуждаваме един друг. Какво съм направил, как се чувствам по въпроса, е минало. Да поговорим за бъдещето.

— Ти нямаш бъдеще — рязко каза Харт.

— Ще видим това. — Фиър продължаваше да я вбесява с досадната си усмивка. — Аз ви предлагам бартер.

Голд не можа да повярва.

— Искаш да сключиш сделка?

— Да го наречем честна размяна — отвърна Фиър. — Вие сваляте всички обвинения срещу мен, давате ми щедро обезщетение и препоръка, за да се вредя в частния сектор.

— Нещо друго? — попита Харт. — Какво ще кажеш за лятна вила в Чесапийк и яхта в комплект с нея?

— Щедро предложение — каза Фиър със съвършено сериозно изражение. — Но аз не съм свиня, госпожо директор.

Голд се изправи.

— Това държание е непоносимо.

Фиър го изгледа.

— Недей да се палиш, господин адвокат. Не си чул моята част от сделката.

— Не ме интересува. — Голд даде знак на двамата агенти. — Отведете го обратно в арестантската килия.

— Ако бях на твое място, нямаше да го направя. — Фиър не оказа съпротива, когато агентите го хванаха и го изправиха на крака. Той се обърна към Харт. — Госпожо директор, питала ли сте се някога защо Лутър Лавал не пробва да налети на ЦРУ, докато Стария още беше жив?

— Не се е налагало, защото знам. Стария беше прекалено влиятелен, имаше прекалено здрави връзки.