Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Аз ще го взема.

— Стой на мястото си — нареди Аркадин. Беше прицелил своя „Лугер“ в Икупов.

— Леонид, какво правиш?

Аркадин не му обърна внимание.

— Направи каквото казва дамата, Борн. Пусни пистолета.

Борн направи каквото поискаха. В момента, в който пусна оръжието, Аркадин хвърли своя „Лугер“ настрани и скочи върху Борн. Борн вдигна предната част на ръката си навреме, за да се предпази от коляното на Аркадин, но усети сътресението с цялата му сила върху рамото си. Продължиха да си разменят удари, хитри финтове и защитни блокажи. Всеки ход, който Борн прилагаше, беше посрещан перфектно от Аркадин, и обратно. Когато се взря в очите на руснака, видя своите най-тъмни дела, отразени в него, цялата смърт и унищожение, които беше оставил след себе си. В тези непреклонни очи имаше пустота, по-черна и от беззвездна нощ.

Придвижиха се през всекидневната, докато Борн отстъпваше, и накрая минаха под свода, който разделяше всекидневната от останалия апартамент. В кухнята Аркадин грабна касапски нож и го размаха към Борн. Като се отдръпна от смъртоносната заплаха на екзекутора, Борн се пресегна към една дървена поставка, в която бяха пъхнати няколко ножа за месо. Аркадин стовари касапския нож върху кухненския плот, но пропусна пръстите на Борн с няма и сантиметър. Препречи достъпа до ножовете и размаха сатъра като коса.

Борн беше близо до мивката. Като измъкна една чиния от рафта, я запрати като фризби и принуди Аркадин да се дръпне от пътя й. Щом чинията се разби в стената зад Аркадин, Борн издърпа един нож за месо. Стоманата се сблъска със стомана, докато Борн не опита да намушка с ножа Аркадин. Аркадин стовари секирата точно там, където Борн стискаше ножа, и той по принуда го пусна. Острието издрънча в пода, после Аркадин се хвърли върху Борн и двамата се вкопчиха един в друг.

Борн успя да държи секирата настрани, а и при такова близко разстояние не беше възможно да се размахва напред-назад. Като осъзна, че вече му пречи, Аркадин я пусна.

Цели три дълги минути двамата бяха здраво вкопчени един в друг в смъртоносна хватка. И двамата бяха разкървавени и контузени и никой не успяваше да вземе предимство. Борн никога не се беше сблъсквал с човек с физическите и умствени способности на Аркадин, с толкова достоен съперник. Да се бие с Аркадин беше като да се изправи пред своя огледален образ. Струваше му се, че стои пред пропаст, пълна с безкраен ужас, където ничий живот не можеше да оцелее. Струваше му се, че Аркадин се е пресегнал да го бутне в тази пропаст, сякаш да му покаже опустошението, което се таеше зад неговите собствени очи, зловещия образ на неговото забравено минало, отразено обратно в него.

С неистово усилие Борн се изтръгна от хватката на Аркадин и стовари юмрук в ухото му. Руснакът отскочи назад към някаква колона и Борн се изстреля по коридора. Застигна го познатият звук от плъзгане на затвор и той с цял ръст се хвърли в голямата спалня. Един изстрел точно над главата му направи на трески дървената рамка на вратата.

Изправи се на крака и хукна към килера на Кирш, макар да чу, че Аркадин извика на бледата жена да не стреля. Борн отметна провесените на закачалки дрехи и започна да дращи по преградата от шперплат върху задната стена на килера, за да намери скобите, които Кирш му беше описал в музея. Точно когато чу как Аркадин се втурна в спалнята, той завъртя скобите, отмести преградата и като пропълзя почти превит одве, попадна в свят, изцяло потънал в мрак.

Когато Девра се обърна след опита си да рани Борн, откри, че гледа в дулото на пистолета „Зиг Зауер“, който Икупов беше вдигнал от пода.

— Глупачка — каза Икупов. — Ти и твоят приятел всичко ще прецакате.

— Какво прави Леонид, си е негова лична работа — отвърна тя.

— Така се раждат грешките — каза Икупов. — Леонид няма своя лична работа. Всичко, което представлява, го дължи на мен.

Тя излезе от сенките на коридора и стигна до всекидневната. Пистолетът на бедрото й беше насочен към Икупов.

— Той приключва с теб — каза Девра. — Край на робията му.

Икупов се засмя.

— Така ли ти каза?

— Аз му казах така.

— Значи си по-голяма глупачка, отколкото си мислех.

Обикаляха се един друг, нащрек за най-малкото движение. Въпреки това Девра успя да покаже ледена усмивка.

— Променил се е, откакто напусна Москва. Сега е друг човек.

От гърлото на Икупов излезе презрително сумтене.

— Първото нещо, което трябва да си набиеш в главата, е, че Леонид не е способен на промяна. Знам това по-добре от всеки, защото прекарах много години в опити да го направя по-добър човек. Не успях. Всеки, който се е опитал, се е провалил и знаеш ли защо? Защото Леонид не е цял. Някога в дните и нощите на Нижни Тагил той е бил разкъсан. Всичките хора и коне на царя да дойдат, пак не могат да го съберат наново; парчетата вече не пасват. — Той размаха оръжието. — Махни се сега, махни се, докато можеш, иначе, гарантирам ти, той ще те убие, както уби всички други, опитали да се доближат до него.