Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Защо го виждаш по този начин?

— Защото съм германка; защото тук ми е мястото.

— Мюнхенската полиция те търси — каза той.

— И ако ме намерят, ще си излежа присъдата, че убих твоя приятел. — Тя примигна с фарове на една по-бавна кола да й освободи пътя. — Междувременно имам пари. Мога да живея.

— Но какво ще правиш?

— Ще се погрижа за Виргил. Има нужда от детоксикация, има нужда от приятел. — Като приближиха града, тя се престрои в друго платно, за да може да излезе от магистралата. — Ченгетата няма да ме намерят — каза тя, странно сигурна. — Защото ще го отведа далеч оттук. Аз и Виргил ще бъдем двама бегълци, които наново ще се учат да живеят.

Егон Кирш живееше в северния район на Швабинг, познат като квартала на младите интелектуалци заради множеството студенти, които заливаха улиците, кафенетата и барове му.

Щом се изравниха с главния площад на Швабинг, Петра отби встрани.

— Когато бях по-млада, се мотаех тук с приятелите си. Всички бяхме активисти тогава, агитирахме за промяна и се чувствахме свързани с това място, защото точно оттук „Freiheitsaktion Bayern“ 7 7 Акция за свобода на Бавария (нем.) — Бел.прев. , една от най-известните групи от съпротивата, завзема радио „Мюнхен“ към края на войната. Излъчвали послания към хората да залавят и арестуват всички местни нацистки лидери и да демонстрират отказа си от режима, като размахват бели чаршафи от прозорците си — действие, наказвано със смърт, между другото. И успели да спасят живота на голям брой цивилни, когато нахлула американската армия.

— Най-после откриваме в Мюнхен нещо, с което дори и ти можеш да се гордееш — каза Борн.

— Сигурно — малко тъжно се засмя Петра. — Но само аз от всичките ми приятели останах революционерка. Другите сега са корпоративни функционери на „Hausfraen“ 8 8 Hausfrau (нем.) — домакиня. — Бел.прев. . Водят тъжен, скучен живот. Виждам ги от време на време на отиване и връщане от работа. Вървя до тях, а те дори не вдигат поглед. Накрая всичките ме разочароваха.

Домът на Кирш беше на последния етаж в красива къща с пясъчен цвят на мазилката, сводести прозорци и червени керемиди на покрива. Между два от прозорците имаше ниша с каменна статуя на Дева Мария, прегърнала малкия Исус.

Петра спря до бордюра пред сградата.

— Всичко хубаво, американецо — каза тя, като нарочно използва израза на Виргил Пелц. — Благодаря ти… за всичко.

— Може и да не повярваш, но си помогнахме взаимно — отвърна Борн, докато излизаше от колата. — Дано имаш късмет, Петра.

Когато тя потегли, Борн се обърна, изкачи стъпалата към сградата и набра кода, който Кирш му беше дал, за да отвори входната врата. Вътре беше подредено и безупречно чисто. Дървената ламперия в коридора блестеше, наскоро излъскана с восък. Борн изкачи резбованото дървено стълбище до последния етаж. Като използва ключа на Кирш, той влезе в апартамента. Макар да беше светъл и просторен, с много прозорци, които гледаха към улицата, апартаментът беше потопен в дълбока тишина, сякаш се намираше на морското дъно. Нямаше телевизор, нито компютър. Цяла стена от всекидневната беше запълнена с книги, сред които томове на Ницше, Кант, Декарт, Хайдегер, Лайбниц и Макиавели. Имаше и книги на много от великите математици, биографи, писатели на художествена литература и икономисти. Другите стени бяха покрити с рамкирани и сложени в паспарту рисунки на Кирш. Те бяха толкова детайлни и сложни, че на пръв поглед приличаха на архитектурни планове, но после изведнъж се проясняваха и Борн осъзна, че рисунките са абстракции. Като всички добри творби те сякаш постоянно се движеха от реалност към въображаем, бленуван свят, където всичко беше възможно.

След като набързо огледа всички стаи, той седна на стола зад бюрото на Кирш. Мисли дълго и тягостно за професора. Дали той, Доминик Спектър, беше отмъстителят на Черния легион, както твърдеше, или всъщност беше Ашер Север, водачът на Черния легион? Ако беше Север, значи беше инсценирал нападение срещу себе си — с отработена схема, която струваше живота на много хора. Можеше ли професорът да е виновникът за това безразсъдно деяние? Ако той беше водачът на Черния легион, сигурно. Вторият въпрос, който си задаваше Борн, беше защо професорът би поверил откраднатите планове на изцяло несигурната мрежа на Пьотър, но имаше и друга загадка: ако професорът беше Север, защо с такова нетърпение искаше да вземе плановете? Не трябваше ли вече да ги има? Тези два въпроса за кой ли път се въртяха в ума на Борн, без да получат задоволителен отговор. В ситуацията, в която беше попаднал, нямаше логика, което значеше, че съществена част от картината липсва. И все пак Борн изпитваше досадното подозрение, че също като в рисунките на Егон Кирш му се показват две отделни реалности — само да можеше да отгатне коя е истинската и коя фалшивата.