Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Да не казвате, че сте познавали и Семьон Икупов, и Ашер Север? — попита Борн.

— Точно така — потвърди с кимване Пелц. — Защо?

Кръвта на Борн се беше смръзнала, докато разсъждаваше върху немислимото. Възможно ли беше професорът да го лъже през цялото време? Но ако беше така — ако наистина беше член на Черния легион, — защо, за Бога, се е доверил на несигурната мрежа на Пьотър да достави плановете за атаката? Със сигурност е знаел колко ненадеждни са хората й. Нищо не се връзваше.

Като съзнаваше, че трябва да разнищи тази заплетена история стъпка по стъпка, той извади мобилния си телефон, прегледа снимките и избра тази на Егон Кирш, която професорът му беше изпратил. Погледна двамата мъже на снимката, после подаде телефона на Пелц.

— Виргил, разпознавате ли някой от тези мъже?

Пелц присви очи, после стана и отиде по-близо до една от електрическите крушки.

— Не.

Той поклати глава, после след още малко колебание показалецът му се заби в снимката.

— Не знам, защото изглежда толкова различен… — Той се върна там, където седеше Борн, обърна телефона, за да могат и двамата да гледат снимката, и потупа с пръст фигурата на професор Спектър. — … Но мътните ме взели, кълна се, че този е Ашер Север.

Питър Маркс, шефът на мисиите, беше в кабинета при Вероника Харт и двамата прехвърляха куп служебни характеристики, когато дойдоха за нея. Лутър Лавал, придружен от двама федерални съдии, профучал покрай охраната на ЦРУ, въоръжен със съдебното разпореждане. Едва бяха успели да предупредят Харт — с телефонно обаждане от първия охранителен пост на долния етаж.

Едва й стигна времето да уведоми Маркс, после да стане и да посрещне лице в лице своите обвинители, когато тримата мъже влязоха в нейния кабинет и й представиха федералната заповед за арест.

— Вероника Роуз Харт — монотонно заговори по-старшият от безличните федерални съдии. — Вие сте поставена под арест за конспирация с лицето Джейсън Борн, отлъчен агент, с намерения, които нарушават устава на Централното управление.

— На какво основание? — попита Харт.

— Фотографии от наблюдение на АНС, според които в двора на „Фриър“ подавате пакет на Джейсън Борн — произнесе съдията със същия зомбиран глас.

Маркс, който също беше станал на крака, каза:

— Това е лудост. Не може наистина да вярвате…

— Млъкнете, господин Маркс — каза Лутър Лавал. — Още една дума и ще ви погна с официално разследване.

Маркс се канеше да отвърне, но пронизващият поглед на директорката го принуди да преглътне думите си. Стисна челюсти, но яростта в очите му не стихна.

Харт заобиколи иззад бюрото и по-младшият съдебен служител закопча с белезници ръцете й зад гърба.

— Това наистина ли е необходимо? — попита Маркс.

Лавал насочи пръст към него, без да продума. Докато извеждаха Харт от кабинета, тя каза:

— Заеми мястото ми, Питър. Сега ти си директорът на ЦРУ.

Лавал се ухили.

— Не за дълго, ако трябва да кажа нещо по въпроса.

След като излязоха, Маркс рухна на стола си. Като разбра, че ръцете му треперят, той ги стисна като при молитва. Сърцето му блъскаше толкова силно, че затрудняваше мислите му. Подскочи, отиде до прозореца зад директорското бюро и остана загледан в нощния Вашингтон. Всички паметници бяха осветени, всички улици и булеварди бяха пълни с коли. Всичко си беше както преди и все пак му изглеждаше непознато. Чувстваше се така, сякаш е попаднал в паралелна вселена. Не му се вярваше, че е станал свидетел на това, което току–що се случи, АНС не можеше да погълне ЦРУ в гигантския си корпус. Но после се обърна и видя, че кабинетът е празен. Обзе го ужас, като си спомни как извеждат арестуваната директорка, закопчана с белезници, коленете му омекнаха, той потърси големия стол зад бюрото и седна на него.

После мисълта къде е и защо седи тук стигна съзнанието му. Вдигна телефона и набра Стю Голд, главният съветник на ЦРУ.

— Стой кротко. Ей сега идвам — каза му Голд с обичайния си невъзмутим глас. Нищо ли не можеше да го извади от равновесие?

После Маркс се обади още на няколко телефона. Нощта щеше да е дълга и мъчителна.

Родни Фиър изживяваше нощта на живота си. След като придружи Африк до една от стаите в задната част на „Стъклената пантофка“, той изпита чувството, че е на върха. Всъщност, след като беше глътнал хапче виагра, той реши да я помоли за няколко неща, които никога преди не беше опитвал. „Защо пък не, по дяволите?“, каза си той.